Хехе, и аз от около 1-2 месеца се каня да пиша ревю за Canon S5 IS, и все не ми достига времето… Иначе вече имам идеи, събрал съм интересни линкове и ресурси, имам и снимки, които са много подходящи за samples…

А за другото си прав — и аз мисля, че честото носене и снимане с фотоапарат (дигитален) помага. Започваш да “виждаш” различно, започваш да си представяш, как ще изглежда нещо, още преди да си натиснал спусъка, което е много полезно умение… :-)

Иначе фотоапарат нося винаги със себе си. Напоследък цифрака не е в мен и нося лентов с 2 обектива. Тежи и в повечето случаи не го вадя… но го нося. Без него се чувствам някак гол :P

Забелязал съм обаче, че с цифровия правя повече (и по-тъпи) снимки. Изкушавам се да снимам всякакви глупости, вадя го за щяло и нещяло. Може би защото е по-лек, по-малък и по-бързо се борави. Предразполага. После се прибирам вкъщи и трия…
Докато с лентовия е друго - не мога да изснимам 10 ленти наведнъж, щото ги нямам, пък и после някой трябва да ги проявява, нали… Затова с него снимам само най-отбрани кадри. И се получават нещата.

Носенето на апарат и честото снимане помага. Учиш се да кадрираш най-малкото, да отсяваш кадрите и излишните неща. Добиваш представа кое как ще изглежда. Теорията не може да се сравни с практиката.

Прав си! Има си моменти и спомени. Може би няма да го уловиш с фотоапарата, но ще го запомниш:)

Колкото до това “повече снимки = повече брак”, не съм съвсем съгласен с теб. Вярно е, колкото повече снимаш, толкова повече снимки ще правиш, и е вероятно сред тях да има повече неинтересни или посредствени. Но!

От друга страна, повече снимки = повече практика. А това може да означава повече хубави снимки сред всички, които правиш! :)

Както добрият музикант практикува повече инструмента, на който свири, така и добрият фотограф се учи, снимайки. Затова не виждам нищо лошо в това да снимаш повече! :-)

Тук има интересна статия по този въпрос:
http://www.kenrockwell.com/tech/howto.htm

Ще цитирам кратък откъс:

“Only show your very strongest images.

Throw away most of what you shoot. I do. Most of my photos are awful!

Go through the few photos you save out of a roll, and then throw away all but the one strongest image. Next time, go through the few you’ve saved from a few rolls, and throw more away.”

–Това може да реши проблемите с брака лесно ;-)

Но да се учиш да снимаш е важно. Дори и да има брак, голяма работа. Снимаш и триеш. Но няма как се научиш само на теория, само с книги или четене. Ще се наложи и да излезеш on the battlefield и да снимаш в реални условия:)

Така или иначе, мисля, че е хубаво всеки да снима както и когато иска.

А на мен ми харесва да съм с фотоапарат навсякъде… :-)

Ами не знам. Аз май съм по средата. Ако имах DSLR с няколко добри обектива, надали щях да го нося всеки ден с мен. Просто тежи твърде много, бавно е да отвориш чантата/раницата, да поставиш подходящия обектив, да провериш настройките и т.н. Докато го направиш, моментът го няма…

От друга страна, нищо не пречи човек да снима с повече от един фотоапарат — един голям, за специални случаи, и един малък, леснопреносим, за всекидневно носене:)

Колкото до спора “Важна е техниката или човекът зад визьора”, мисля, че и двете крайни мнения не са верни. Истината е, че е важно кой гледа. Защото всеки вижда различни неща, по различен начин (заведи двама фотографи на разходка някъде, и е много вероятно всеки от тях да се завърне с различни снимки на различни неща, направени по различен начин:) — но от друга страна, “художник без бои и платно” също не е нещо възможно — дори и най-добрият фотограф, ако му връчиш евтин сапунер за под 100 долара, на който автофокусът работи само в 50% от случаите, и снимки на над ISO100 са неизползваеми за принт, и да му кажеш да заснеме някакво интересно спортно събитие в дъждовен ден… е, не мисля че ще се получи какъвто и да било добър резултат, по-вероятно е да видим накрая куп размазани снимки… :)

Така че нека не изпадаме в крайности…

Аз лично, обичам да си нося фотоапарата с мен, винаги когато мога. Затова и линкнах и преведох статията:)))

Ако имах DSLR, бих се разхождал и с него, но не всеки ден, а само понякога, когато съм в настроение за “сериозно снимане” или имам достатъчно лека раница, така, че да имам място и за още няколко килца “екстри”, като обективи и тежко тяло:)

имам чувството, че е закон ако излезна без фотото, да умирам от яд какви кадри изпускам… това е почти всеки път, за това вече и до пазара не ходя без ‘окото’.

Апарата голям, бавно се вади, прави впечатление, оставих само 2 твърди обектива които нямат толкова универсално приложение.

Мисля за ежедневна употреба да приватизирам на брат ми Иксусчето, което е с размерите на цигарена кутия, метален корпус и читава оптика.

BTW- серията Иксус, въпреки че ги водят по скоро имиджови модели, се оказаха доста сполучливи сапунерки, сравними дори и с Канонската G серия !

Аз обаче най-малко мога да говоря за тези неща, защото камерата е постоянно в мен. Ама постоянно. За второто също - аз съм човекът, който винаги снима на купоните. Чак стана пословично в Darmstadt.