Народният театър в лъчите на пролетното слънце
Вчера беше много красива гледката край “Народния театър”, орнаментите по фасадата горе блестяха като златни — тези снимки ги направих точно по времето, когато си забелязах цифрата на байк компютърчето:-)
PS LOL, малко преди (или след) като се захласвах по театъра с фотоапарат в ръка, друг блогър тайно ни е наблюдавал, и дори е блогнал несъстоялата се среща между непознати — хей, свиркайте следващия път, не се покривайте в мрака като наблюдатели само;-)
1 March 14th, 2008 в 15:22
Хммм, ама то беше светло още! 6 часа, ти после си щракал :-P
2 March 14th, 2008 в 15:32
Точно по това време е снимката, даже преди да влезе в банката, хех.
Най-готиното е, че снимката е станала хубава.
Горкият изстрадал Пентаксчо все още не се предава! :-)
3 March 14th, 2008 в 15:44
хе, това доказва, че:
магарета, които не са крастави, пред театъра да се сблъскат – няма да се познаят :-D
4 March 17th, 2008 в 12:19
@Pippilota:
И малко преди 6, и малко след 6 съм щракал (виж как е изместена сянката на двете снимки;-)
@Ани:
Не е лоша… Pentax-чо не се предава, ама не мисля, че ще издържи още дълго да снима без LCD дисплей, и без да може да се пипват повечето настройки… :-/
@batpep:
Cool ‘поговорка’ re-write ;-)