Addicted. Again.

Тази зима не беше много добра като сезон за байкинг… Беше много по-студена от предишната — и не че някога ми е пречело особено да карам колело в студа, но има разлика между това “отивам по работа с колелото някъде” (колелото като транспорт) и “карам колело, защото ми е приятно” (колелото като забавление)…

(Е, има и изключения — тази снимка е от Златните Мостове — един прекрасен мартенски ден през 2005 с Ани решихме малко да покараме в посока Витоша — за по-малко от 3 часа видяхме смяната на три сезона: долу в София беше слънчево и пролетно; малко по-нагоре в планината видяхме есента, стана по-студено; а малко преди Златните Мостове пътят стана заледен, заваля сняг и хората, които слизаха със шейни и ски от високото, много ни се чудеха, какво правим с байковете сред толкова много сняг…)

Но по принцип, карането на колело при голям студ не е много приятно, дори и да си добре облечен. Затова се случи така, че тази зима почти не карахме нашите колела, защото и като транспорт те ни трябваха доста рядко…

Вчера, обаче, за първи път от доста време насам, времето започна сериозно да се запролетява, а на нас тъкмо тогава ни се наложи да направим една доста дълга разходка, 20+ km (забавен момент — по пътя, на една бензиностанция на Lukoil, за първи път видях удивителна машина за помпане на гуми, която можеш с лекота да “програмираш” за необходимото ти налягане в гумите, като компресорът спира да подава въздух и дава звуков сигнал при достигането му! как са напреднали технологиите само, бррр…).

…В началото пуфтях, едвам въртях педалите и всячески се чудех на себе си, как преди ми се е удавало с лекота за един ден да преодолея 50-100 km…

(100 км обиколка на Витоша? няма проблем, там сме! ;-)

We at the 100 km Vitosha tour 2007

…по равно и по планински терен… После нещата малко се подобриха, по едно време дори се амбицирах и прескочих на два пъти бариерата от 40 km/h (първия път за малко да си глътна белите дробове, LOL:-)! По пътя за връщане усетих, как карането отново ми става привично и все по-приятно с всеки изминал километър — 20 километра нищо не е като дистанция дори и за най-смотания байкър, ама като не си карал скоро сериозно… ти се струват подвиг направо:)

Та, паркирахме колелата вкъщи — имахме късно вечерта да свършим и още малко полезна работа с приятели, поразходихме се също — но през цялото време след разходката усещах, как се чувствам по-добре и много по-бодър от друг път. Адреналин? Умора от въртенето на педалите? Не знам точно… Но усетих, че отново се чувствам пристрастен

– Пристрастен към познатото приятно чувство, когато си навъртял от 5 до 150 километра, и се чувстваш по-енергичен, отколкото преди разходката с колелата.

– Пристрастен към приятната умора след карането.

– Пристрастен към приятния шум на гумите по асфалта и към равномерното движение на педалите.

– Пристрастен към колелото! :-)

Обичам да карам колело. Обичаме да караме колела:)

Дано пролетта да е вече тук за постоянно и байк разходките да стават все повече и все по-дълги! :)))

Bikes on grass

PS За този текст избрах 2-3 случайни снимки от нашите велосипедни приключения, на съвсем случаен принцип:)

3 comments |



Comments to “Addicted. Again.”:

  1. Ростислав Says:
    1

    Днес наистина беше чуден ден за каране на колело, особено извън София :)! Дано повече хора осъзнаят предимството на това превозно средство…

    Но мисля че и тази зима не беше чак толкова студена за велосипедиране… Въпрос на психически бариери – дори когато аз се ужасявах да карам, виждах тук таме ентусиасти и то на прилична възраст (изключвам момента когато духа вятър > 5м/с и температа е <-10 С).

  2. Michel Says:
    2

    @Ростислав:

    Аз нямам психически бариери за каране на колело в студ/сняг/вятър/дъжд/мъгла:) Просто рядко ми се налагаше да го ползвам като транспорт тази зима, и затова карахме по-малко…

    И аз виждах байк ентусиасти при минус 10, но и аз съм такъв :)

    Иначе, няма спор, че колелото е един от най-хубавите начини за придвижване, някога измислян от човека… само че тук, в София, трудно ще пробие идеята за колело, поради две причини:
    1) 95% от хората вярват, че трябва да си купят кола и да я карат навсякъде, и
    2) кметът и общината не искат да направя велоалеи, както е в Цюрих, Лондон, Амстердам и още десетки други европейски столици и градове – явно колелото не е познато на общинската и кметската ни администрации… :-(

  3. Ростислав Says:
    3

    Наистина сега изглежда, че трудно ще пробие идеята… но не и невъзможно! Ако не показваме на хората преимуществото на велосипеда и ходенето пеша – още по-трудно.

    А иначе колегите от Велоеволюция редовно напомнят на общинарите за алтернативния транспорт и вярвам има голям пробив, особено сега покрай промяната на Общия Устройствен План на София. Иначе си прав, все още не са узрели за някои “естествени” принципи, но може да пробваме да им посветим и да ги поливаме :), кой знае какъв сладък плод ще се заформи :).

    По този повод ето ги тук дискусиите за предложените от общината проектовелоалеи.

    Поздрав!

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Your e-mаil address will never be showed.


[ optimiced.com е виртуалният дом на Мишел, уеб/графичен дизайнер от слънчева прашна София | powered by WP & DreamHost | also available in English ]

2.358 / 44 / 33