Comments on: Когато се отчайват мечтателите*

By: Michel

Michel — Thu, 07 Feb 2008 08:56:49 +0000

@Светла:

Пиши, колкото ти душа иска! Не съществува такова понятие, като “твърде много” или “твърде малко” писане! :-)

И мерси за видео-лекарството… ще го видя днес по-късно :)

@smiling:

Чакам пролетта и аз… Мерси за хубавите думи:)

@Димитър:

Хич не съм активен, да… Имам идеи, но не ми се удава писането. Затова предпочитам за малко да отвърна поглед от белия лист… пардон, от белия екран ;-)

Иначе лошото е, че панелките ще си останат сиви и напролет… :-/

Но нищо де, ще ми мине скоро… I guess…

By: Димитър

Димитър — Thu, 07 Feb 2008 08:46:42 +0000

“…Тези дни нещо не ми се пише.” - Мммм, да, забелязах, че от преди Нова Година насам, нещо хич не си активен?!?

Хайде наистина да добутаме до пролета, че и на мене почна да ми писва от кал, студ и сиви панелки.

Иначе и аз се радвам, че Йовко пише вече и в Капитал, пък било то и минорни текстове;-)

By: smiling

smiling — Wed, 06 Feb 2008 19:48:51 +0000

Мишел, не се отчайвай, моля те :) нали знаеш, че е временно
останалите мечтатели имат нужда от този отчаян мечтател :) а скоро идва пролетта! :)

By: Светла

Светла — Wed, 06 Feb 2008 18:28:28 +0000

На мен пък проблемът ми напоследък е че ми се пише много повече, отколкото мога да си позволя, а и отколкото на хората им се чете. Ще ми мине, надявам се. А ти нещо звучиш унило, та приеми от мен лекарство за унили Мишели. Щеше ми се да намеря версията с балеринките, но нещо е изчезнала от нета.