Когато се отчайват мечтателите*

[…] Демотивиращо и разочароващо е, ако си призван да създаваш, да променяш или да си добър в нещо, от което никой тук няма нужда. Човешкият живот е кратък, за да го посветиш само на оттласкване от дъното. […]

Всъщност историята завършва щастливо. А този текст се получи минорен. Промяната е нещо хубаво, търсенето също, тези хора няма да престанат да бъдат такива, каквито са. Ще продължат да правят това, което обичат, да сбъдват мечтите си, да вярват в себе си и куража си за промяна. Просто винаги е малко тъжно, когато се отчайват мечтателите. […] **

Понякога и мен ме спохождат подобни мисли — когато приятели заминават надалеч, или когато се сблъскам с невъзможността да променя нещо в нашата действителност или… просто да успея да свикна с него.

…Тези дни нещо не ми се пише.

Не че нямам идеи, но някак… не мога да се съсредоточа. Започвам да пиша и изоставям всеки нов пост по средата…

Затова оставих малко блога в режим “четете стари мои текстове, новите ще почакат” — ще ми мине, предполагам… :-)

___________
(*) Заглавието е на Йовко.
(**) От тази година “Капитал” си имат страхотен нов автор… пардон, колумнист!;-) Ето и линк към цялата “колумка” на Йовко от по-миналия брой на Капитал Light, прочетете я, струва си! ;-)

4 comments |



Comments to “Когато се отчайват мечтателите*”:

  1. Светла Says:
    1

    На мен пък проблемът ми напоследък е че ми се пише много повече, отколкото мога да си позволя, а и отколкото на хората им се чете. Ще ми мине, надявам се. А ти нещо звучиш унило, та приеми от мен лекарство за унили Мишели. Щеше ми се да намеря версията с балеринките, но нещо е изчезнала от нета.

  2. smiling Says:
    2

    Мишел, не се отчайвай, моля те :) нали знаеш, че е временно
    останалите мечтатели имат нужда от този отчаян мечтател :) а скоро идва пролетта! :)

  3. Димитър Says:
    3

    “…Тези дни нещо не ми се пише.” – Мммм, да, забелязах, че от преди Нова Година насам, нещо хич не си активен?!?

    Хайде наистина да добутаме до пролета, че и на мене почна да ми писва от кал, студ и сиви панелки.

    Иначе и аз се радвам, че Йовко пише вече и в Капитал, пък било то и минорни текстове;-)

  4. Michel Says:
    4

    @Светла:

    Пиши, колкото ти душа иска! Не съществува такова понятие, като “твърде много” или “твърде малко” писане! :-)

    И мерси за видео-лекарството… ще го видя днес по-късно :)

    @smiling:

    Чакам пролетта и аз… Мерси за хубавите думи:)

    @Димитър:

    Хич не съм активен, да… Имам идеи, но не ми се удава писането. Затова предпочитам за малко да отвърна поглед от белия лист… пардон, от белия екран ;-)

    Иначе лошото е, че панелките ще си останат сиви и напролет… :-/

    Но нищо де, ще ми мине скоро… I guess…

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
Your e-mаil address will never be showed.


[ optimiced.com е виртуалният дом на Мишел, уеб/графичен дизайнер от слънчева прашна София | powered by WP & DreamHost | also available in English ]

0.619 / 32 / 24.5