“Ми, а шукар диве, бе, Мемет!
Ми съм та забраил да ти редим пирикаска, бе чаве, ееееей… Ама ного заето сам станал, затва, бе. Ного работим. Да! Щото, нали знайш – който не кере у бути, нанайси хав маро. Тва го казало Гьорги Димитроф. Да! Тои упенгяс това.
И ас затва работим. Чесно! Който лъже – баница да яде.
Ама слуш ся един прикаска.
Имало един време една лошо змей. И нападна на един село. И казал:
- Секо ден искам по един млад девойка – цепиняк, да ми го пращати да зяждам, ако не пращати, цялата село ша зяждам, сас камилите и кмета барабар.
И, Мемет, страшно работа ти казвам. Трилер. Нема кво да праат ората, нема вечи юнак – сичката юнак отиде на лагер ф Англия , Хамерика и Израел. И нема начин – тъжен станало на ората, ама по-убаво да дават младите амджик, отколко да зажда дзвера сичката калабалък. Сас кмета и камилите барабар.
И така, Мемет, спращат един момиче. Змея го зяжда. На другата ден – фтор мома. Риве, плаче, вика… Ама нема таа-онаа – Змея фаща и го преглътнал цялото. Риве – не риве – нема прошка.
На третата ден Змеята пак го чака на яденето да доде. Ама, мъди. Нема девойка. И тва почнал да огладнявало. Седи, висне, оглежда са, кат обран евреин – нема никой. И са разядосвал, фърля плюнки и атеш, и са приготви вече да отива да го зяжда на селото. Сас кмета и камилите барабар.
И сега зведнъш гледа – идва един момиче. Не вика, не риве… Тихо, един такъф. Даже лицето си покрило. И нема хън-мън. Иде.
И Змъя са ядосало, че тва не са оплашвал, и почна да му ръмжи с едно адска рев:
- Ааааа, сикиимананъ, ни са ли страхувало от мен мааааааааааааааа, мога цялото да та поглъшам ма оу, наиш колко съм ербап!
Тва пак малчи.
Змъя додело по-насам, оригва огин – тва нема гък, нема мък, – само ръцете си прибрало по-така към пояса.
Ептен, начи са расърдила Змея, и го фаща и го глътна целото. и са смей ся:
- Аре ся, кат си толко сербез, видя ли – зядах та. Ся пак ли нищо нема да ми редиш? А кажи ся нещо де, амджик алтав!
- Аллах акбар – казал момичиту и допряло синьото и зеленото жица на пояса….”

още по- яко

Вицът според мен е мрачен, не точно дискриминационен… Като онзи стар шотландски виц:

“Сър Джон и слугата му пътуват с влак. Влакът катастрофира. Сър Джон се отървава само с няколко натъртвания. При нето пристига началникът на влака, също оцелял, и му казва:
– Лоши вести, сър. Вашият слуга е разкъсан на две при катастрофата…
Сър Джон отвръща:
– Добре. Бихте ли погледнали в такъв случай, в коя от двете половини на тялото му се намират ключовете от багажа, и да ми ги донесете…”

—Истината е, че хората от Острова си падат по мрачните шеги… :-)

Мдам, освен лондонските тайни слжби да ме привикат… ;-)

@3.14f:

LOL, този е много добър!! :-D

P.S. Да не те привикат пак “по партийна линия” за подстрекаване към тероризъм :)