Английски виц
В английското метро:
- Господине забравихте си куфарчето под пейката?!
- Аллах акбар…
– не си спомням, къде мернах вица тези дни, но е много любим, макар е мрачничък… :-D
В английското метро:
- Господине забравихте си куфарчето под пейката?!
- Аллах акбар…
– не си спомням, къде мернах вица тези дни, но е много любим, макар е мрачничък… :-D
7 comments | View blog reactions
1 February 1st, 2008 в 23:13
Дори да не беше споменал, щях да позная че вица е английски :)
P.S. Да не те привикат пак “по партийна линия” за подстрекаване към тероризъм :)
2 February 1st, 2008 в 23:19
За баланс: ;)
Джеймс Бонд на переговорах с террористами. Наливая себе мартини:
- Бонд, Джеймс Бонд.
Террорист, посмотрев на часы:
- Акбар, Аллах Акбар…
3 February 1st, 2008 в 23:21
@Георги:
Мдам, освен лондонските тайни слжби да ме привикат… ;-)
@3.14f:
LOL, този е много добър!! :-D
4 February 5th, 2008 в 01:17
Хах, cool! :)
5 February 6th, 2008 в 20:55
Извинявам се, но не ми харесва вицът. Дискриминационен е.
6 February 7th, 2008 в 11:04
@Светла:
Вицът според мен е мрачен, не точно дискриминационен… Като онзи стар шотландски виц:
—Истината е, че хората от Острова си падат по мрачните шеги… :-)
7 March 30th, 2008 в 17:47
това от kiro grligoroff http://www.e-bane.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&p=54285#54285
“Ми, а шукар диве, бе, Мемет!
Ми съм та забраил да ти редим пирикаска, бе чаве, ееееей… Ама ного заето сам станал, затва, бе. Ного работим. Да! Щото, нали знайш - който не кере у бути, нанайси хав маро. Тва го казало Гьорги Димитроф. Да! Тои упенгяс това.
И ас затва работим. Чесно! Който лъже - баница да яде.
Ама слуш ся един прикаска.
Имало един време една лошо змей. И нападна на един село. И казал:
- Секо ден искам по един млад девойка - цепиняк, да ми го пращати да зяждам, ако не пращати, цялата село ша зяждам, сас камилите и кмета барабар.
И, Мемет, страшно работа ти казвам. Трилер. Нема кво да праат ората, нема вечи юнак - сичката юнак отиде на лагер ф Англия , Хамерика и Израел. И нема начин - тъжен станало на ората, ама по-убаво да дават младите амджик, отколко да зажда дзвера сичката калабалък. Сас кмета и камилите барабар.
И така, Мемет, спращат един момиче. Змея го зяжда. На другата ден - фтор мома. Риве, плаче, вика… Ама нема таа-онаа - Змея фаща и го преглътнал цялото. Риве - не риве - нема прошка.
На третата ден Змеята пак го чака на яденето да доде. Ама, мъди. Нема девойка. И тва почнал да огладнявало. Седи, висне, оглежда са, кат обран евреин - нема никой. И са разядосвал, фърля плюнки и атеш, и са приготви вече да отива да го зяжда на селото. Сас кмета и камилите барабар.
И сега зведнъш гледа - идва един момиче. Не вика, не риве… Тихо, един такъф. Даже лицето си покрило. И нема хън-мън. Иде.
И Змъя са ядосало, че тва не са оплашвал, и почна да му ръмжи с едно адска рев:
- Ааааа, сикиимананъ, ни са ли страхувало от мен мааааааааааааааа, мога цялото да та поглъшам ма оу, наиш колко съм ербап!
Тва пак малчи.
Змъя додело по-насам, оригва огин - тва нема гък, нема мък, - само ръцете си прибрало по-така към пояса.
Ептен, начи са расърдила Змея, и го фаща и го глътна целото. и са смей ся:
- Аре ся, кат си толко сербез, видя ли - зядах та. Ся пак ли нищо нема да ми редиш? А кажи ся нещо де, амджик алтав!
- Аллах акбар - казал момичиту и допряло синьото и зеленото жица на пояса….”
още по- яко