optimiced | bg

Обичам да чета.

Напоследък не чета много, като едно от изключенията беше, когато бяхме на морето на почивка за около 10-12 дни (това беше през август)… Честно, направо изкупихме всичките книги във Варна :-D

…Но тези безгрижни времена отминаха, сега работата отново е ежедневие, и оттогава си четох тихо и спокойно само “Фондацията” на Айзък Азимов (по няколко страници на вечер).

Във Варна си купих и първата книга на Стивън Кинг от поредицата “Тъмната Кула”. Бях любопитен. Обещаваше да е приказка, а аз най-много от всичко на света обичам приказките.

Бях твърдо решен да си взема само първата част, и ако не ми хареса, да не харча пари за Книга II, Книга III т.н.

Прочетох книгата, и историята на Роланд, който търси Тъмната кула, ме заплени. Образът на главния герой беше мрачен, завладяващ, енигматичен… Хареса ми и самата история. Реших да си взема и Книга втора, като се върна в София.

Така и направих. Тя също се оказа интересна. След това логично последва и закупуването на Книга трета. И тя се оказа интересна и завладяваща. След като прочетох и нея, осъзнах, че съм безвъзвратно загубен, и че няма да мирясам, докато не науча и края на историята:)))

Затова един ден отидох и си купих не една, не две, а цели 5 (!) книги (IV, V, VI, VII 1 & VII 2) — тоест, вече официално се водех притежател на цялата колекция “Тъмната Кула”. След това известно време й се любувах на рафта, докато не дойде денят, когато се престраших да продължа да чета за историята на Роланд и неговите приключения. И така до тази сутрин, когато прекарах в леглото поне три часа, до обяд. Четох.

Дочитах книгата, без да спирам, без да ставам от леглото, без да усещам глад или жажда. Очите ми жадно поглъщаха ред подир ред. И така, докато не отгърнах и последната страница.

А малко преди да отгърна тази последна страница, малко преди Роланд да продължи по (сякаш безкрайния) си път към Кулата, се разплаках.

Да, разплаках се.

Не ми се е случвало от… не си спомням, откога.

Не мога да си спомня кога за последно книга ме е развълнувала така. Може би за последен път, когато съм плакал, беше когато четох един от най-тежките романи на Виктор Юго (”Човекът, който се смее”? или “Парижката Света Богородица”? а може би и двете…).

Не си спомням кога за последно съм плакал, докато очите ми продължават да следят буквите, думите и мозъкът машинално нарежда изреченията и “дешифрира” смисъла им, а съзнанието ти през това време сякаш пищи “Не, не истина, не искам да е истина, не, не!” — докато друга част от съзнанието ти те успокоява, че това е просто една книга, по дяволите, измислица, и че авторът си е измислил всичките тези събития и герои, за да те научи на нещо, да ти разкаже приказка, или просто за да те (се) развлече.

“Тъмната Кула”, Книга 4, ме разтърси.

Знам, че ще продължа по пътя на Кинг и неговите герои, които търсят Кулата.

Знам, че ги чака нелек път, знам и че може би историята, която Кинг разказа, и края на която научих днес, може би не е най-страшната от всички, което са се случили и ще се случат на Роланд по Пътя му към Кулата…

…но със сигурност това беше един от най-разтърсващите романи, една от най-разтърсващите любовни истории, които някога съм чел.

Знам и със сигурност, че никога няма да я забравя.

Не знам, как го прави, но този магьосник днес направо ми бръкна в сърцето, в дъното на душата ми и ме накара да съпреживявам с героите от една приказка, както никой досега не е правил. Може би с изключение на Юго и още един-двама писатели.

Наричат Кинг “Кралят на Ужаса”, “Майсторът на Трилъра” и с още цял куп глупави етикети.

Не, той не е това.

Той е един от най-добрите писатели на нашето време, и единственото, което го различава от другите е, че го влече най-много да разказва страшни приказки.

Но би могъл, ако поиска, да пише всичко. Просто Мракът го влече твърде силно…

* * *

Последно, да започнете ли да четете “Тъмната Кула” (ако още не сте го сторили), или не?

Всичко зависи от това дали обичате (страшни) приказки. Дали обичате Стивън Кинг, или не.

И от още нещо — най-важното.

Да сте готови да минете през всичко, повтарям, през абсолютно всичко, за да продължите да вървите по пътя към Кулата, денем и нощем, в дъжд и вятър, сняг и мъгла, да сте готови да убивате, да сте готови да погребете най-добрите си приятели, да погребете надеждата, любовта, да забравите за светлината и да остане едно-единствено желание — това да стигнете до края на Пътя и да видите Кулата с очите си… С очите на онзи, който разказва историята.

Ако сте готови на това, тогава отидете в най-близката книжарница, и си купете Книга Първа.

Но да знаете, че съм ви предупредил, и сега поне съвестта ми е чиста ;-)

Моето пътешествие към Кулата ще продължи скоро, също. Само ще си дам малко време, преди да отворя Книга V.

Имам нужда от него…

Този пост беше публикуван на Sunday, November 11th, 2007 в 19:44 и се намира в категория Reviews, Книги. Можете да проследите коментарите към този пост чрез RSS 2.0 feed. Можете да оставите коментар, или trackback от вашия собствен сайт.