Стивън Кинг, “Тъмната Кула”

Обичам да чета.

Напоследък не чета много, като едно от изключенията беше, когато бяхме на морето на почивка за около 10-12 дни (това беше през август)… Честно, направо изкупихме всичките книги във Варна :-D

…Но тези безгрижни времена отминаха, сега работата отново е ежедневие, и оттогава си четох тихо и спокойно само “Фондацията” на Айзък Азимов (по няколко страници на вечер).

Stephen King, The Dark TowerВъв Варна си купих и първата книга на Стивън Кинг от поредицата “Тъмната Кула”. Бях любопитен. Обещаваше да е приказка, а аз най-много от всичко на света обичам приказките.

Бях твърдо решен да си взема само първата част, и ако не ми хареса, да не харча пари за Книга II, Книга III т.н.

Прочетох книгата, и историята на Роланд, който търси Тъмната кула, ме заплени. Образът на главния герой беше мрачен, завладяващ, енигматичен… Хареса ми и самата история. Реших да си взема и Книга втора, като се върна в София.

Така и направих. Тя също се оказа интересна. След това логично последва и закупуването на Книга трета. И тя се оказа интересна и завладяваща. След като прочетох и нея, осъзнах, че съм безвъзвратно загубен, и че няма да мирясам, докато не науча и края на историята:)))

Затова един ден отидох и си купих не една, не две, а цели 5 (!) книги (IV, V, VI, VII 1 & VII 2) — тоест, вече официално се водех притежател на цялата колекция “Тъмната Кула”. След това известно време й се любувах на рафта, докато не дойде денят, когато се престраших да продължа да чета за историята на Роланд и неговите приключения. И така до тази сутрин, когато прекарах в леглото поне три часа, до обяд. Четох.

Дочитах книгата, без да спирам, без да ставам от леглото, без да усещам глад или жажда. Очите ми жадно поглъщаха ред подир ред. И така, докато не отгърнах и последната страница.

А малко преди да отгърна тази последна страница, малко преди Роланд да продължи по (сякаш безкрайния) си път към Кулата, се разплаках.

Да, разплаках се.

Не ми се е случвало от… не си спомням, откога.

Не мога да си спомня кога за последно книга ме е развълнувала така. Може би за последен път, когато съм плакал, беше когато четох един от най-тежките романи на Виктор Юго (“Човекът, който се смее”? или “Парижката Света Богородица”? а може би и двете…).

Не си спомням кога за последно съм плакал, докато очите ми продължават да следят буквите, думите и мозъкът машинално нарежда изреченията и “дешифрира” смисъла им, а съзнанието ти през това време сякаш пищи “Не, не истина, не искам да е истина, не, не!” — докато друга част от съзнанието ти те успокоява, че това е просто една книга, по дяволите, измислица, и че авторът си е измислил всичките тези събития и герои, за да те научи на нещо, да ти разкаже приказка, или просто за да те (се) развлече.

“Тъмната Кула”, Книга 4, ме разтърси.

Знам, че ще продължа по пътя на Кинг и неговите герои, които търсят Кулата.

Знам, че ги чака нелек път, знам и че може би историята, която Кинг разказа, и края на която научих днес, може би не е най-страшната от всички, което са се случили и ще се случат на Роланд по Пътя му към Кулата…

…но със сигурност това беше един от най-разтърсващите романи, една от най-разтърсващите любовни истории, които някога съм чел.

Знам и със сигурност, че никога няма да я забравя.

Не знам, как го прави, но този магьосник днес направо ми бръкна в сърцето, в дъното на душата ми и ме накара да съпреживявам с героите от една приказка, както никой досега не е правил. Може би с изключение на Юго и още един-двама писатели.

Наричат Кинг “Кралят на Ужаса”, “Майсторът на Трилъра” и с още цял куп глупави етикети.

Не, той не е това.

Той е един от най-добрите писатели на нашето време, и единственото, което го различава от другите е, че го влече най-много да разказва страшни приказки.

Но би могъл, ако поиска, да пише всичко. Просто Мракът го влече твърде силно…

* * *

Последно, да започнете ли да четете “Тъмната Кула” (ако още не сте го сторили), или не?

Всичко зависи от това дали обичате (страшни) приказки. Дали обичате Стивън Кинг, или не.

И от още нещо — най-важното.

Да сте готови да минете през всичко, повтарям, през абсолютно всичко, за да продължите да вървите по пътя към Кулата, денем и нощем, в дъжд и вятър, сняг и мъгла, да сте готови да убивате, да сте готови да погребете най-добрите си приятели, да погребете надеждата, любовта, да забравите за светлината и да остане едно-единствено желание — това да стигнете до края на Пътя и да видите Кулата с очите си… С очите на онзи, който разказва историята.

Ако сте готови на това, тогава отидете в най-близката книжарница, и си купете Книга Първа.

Но да знаете, че съм ви предупредил, и сега поне съвестта ми е чиста ;-)

Моето пътешествие към Кулата ще продължи скоро, също. Само ще си дам малко време, преди да отворя Книга V.

Имам нужда от него…

12 comments |



Comments to “Стивън Кинг, “Тъмната Кула””:

  1. Ясен Says:
    1

    Супер. Ще си купя първи том (предупреден).

    Най-хубавият филм на света (да кажем!) е правен по книга на Стивън Кинг – ‘Зеленият път’.

    ‘Мъртва зона’ и ‘То’ също за чудесни, чудесни книги. За ‘дългата разходка” да не говорим.

    Поздрави!

  2. Pavli Says:
    2

    Ето, че пак ме връхлетяха спомените за “Тъмната кула”, след като прочетох споделеното от теб.

    “Тъмната кула” е една от най-красивите приказки, които съм чела. Трогателна, завладяваща и истинска.

    Прав си, че Стивън Кинг няма нужда от глупавите етикети, които му лепват. Той просто може да пише.

  3. cx Says:
    3

    Трудно е да се посочва най-добро и любимо. При все това Кинг е един любимите ми автори, а те май са общо двама. Гледам някой е споменал “Дългата разходка” – любима книга, колко тръпка има в нея!
    Не възприемам нещата му като ужаси или страхотии. На мен не са ми страшни, нито са ме плашили, нито са ме стряскали или нещо подобно. Просто човекът пише добре и има ужасно богат репертоар, историите са интересни и необикновени. И никога не свършват.
    Дори е подтискащо колко бледи и бездарни сме ние на фона на това ;)

  4. roc3n Says:
    4

    нда, няма да е зле наистина името на Кинг да бъде изчистено от тези клиширани определения като “кралят на ужаса” и подобни, все пак говорим за човека написал и “мъртва зона”, “изкуплението шоушенк”, “зеленият път”, да не забравя един от най- силните разкази, които изобщо съм чел – “начин на оцеляване” – и много други.и ако някой иска да му присъди титлата крал то нека добави към нея и простичкото “на разказа”.

  5. Ива Says:
    5

    Отдавна жадно си мисля за тази поредица. Тя е едно от малкото неща на Кинг, които не съм прочела. Но не съм я започната, точно защото знам, че започна ли да я чета няма да има спирка, докато не свърша със седемте части. А в момента не разполагам с толкова свободно време.
    Приятно четене. Сподели още впечатления като приключиш и с останалите части :-)

  6. Димитър Says:
    6

    Всички, които сега тръгвате да четете за Роланд, и неговите приятели, сте много облагодетелствани по простата причина, че вече всичките книги са издадени у нас.

    А аз навремето трябваше да чакам по 5-6 месеца, докато излезне поредния том.

    Пожелавам ви приятно четене. Заслужава си!!!

    “Важна е приказката, а не кой я разказва” — Стивън Кинг

  7. sunflowerlike Says:
    7

    Хм, хубаво ме подсети, че отдавна не съм чела нищо на един от любимите си автори… Не че моментът е подходящ за потапяне в приказка, но след такава реклама сигурно няма да мога да се въздържа:-))))

  8. Michel Says:
    8

    Благодаря за отзивите на всички :)

    Да, Стивън кинг не е крал на никакъв Ужас, но така го наричат. Истината е, че обича да пише и разказва страшни истории, но със същия успех би могъл да пише и любовни или исторически романи.

    Но на него страшните приказки му харесват. Явно се харесват и на много други хора, иначе щяха ли книгите му да са бестселъри? ;-)

    “Shawshank Redemption” е в Top 250 на imdb.com — май беше на второ място или пък трето, а филмът е направен по разказ на Стивън Кинг, все пак :)

    Така или иначе, Книга 4 от “The Dark Tower” ме порази, разплака, развълнува, остави ме без дъх… и ако щете ми вярвайте, ако щете – не, но оше не мога да започна Книга 5. Просто изчаквам… да ми мине.

    Не знам, как го направи Stephen King, но просто книгата беше много силна…

    Предупредих ви! :-P

  9. cx Says:
    9

    И ето, че вчера си взех първата книга от поредицата. Чувствах се длъжен да ти споделя, понеже ти си виновен ;-)

  10. Michel Says:
    10

    @cx:

    Виновен, виновен, знам… (посипва си главата с пепел от изгорената клавиатура на писито:-D)

  11. за “тъмната кула” и съблазните « batpep Says:
    11

    […] думи – дотъпя ми заразлика от мишел, на чиято доброта дължа удоволствието да се запозная с […]

  12. RetButler Says:
    12

    Хм,тук май всички са фенове на Кинг. Аз съм някъде посредата. Определено авторът умее да пише – това мисля, че е вън от съмнение. Харесва ми да чета неговите смислени творби като Мъртвата зона, Изкуплението Шоушенк, Зеления път, Живата факла и др. Това са наистина добри книги. Но сред тях има и доста много плява, преднамерено писани за количество и известност, а и за читатели с доста по-ниски критерии.Това се отнася и за филмите свързани с неговото име. А интересно как пък никой не спомена филма The Shining – изключителен. Аз лично ужасно харесвам филма Изкуплението Шоушенк, но моля ви, не изтъквайте тази доста смешна класациика,където бил на второ място и където в първите 20 липсват уникални произведения.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
Your e-mаil address will never be showed.


[ optimiced.com е виртуалният дом на Мишел, уеб/графичен дизайнер от слънчева прашна София | powered by WP & DreamHost | also available in English ]

0.516 / 33 / 19.5