Научаването как да мислиш става в културата на конкретен език. Нека поспорим къф смисъл да мислиш на тоя език, на който пишем о)) Шегувам се.

България не излъчи мислител за 14 века. Революциите се случваха от хора надхвърлили етническата си граница. Раковски, Стамболов, Славейков, Ботьов, Дянков, Увалиев, Явашев…защото (Кант) където се мисли еднакво не се мисли много. Край на цитата.

Философският камък ли търсим тик ? Каква е гаранцията че това което работи за теб ще работи за мен ? При последните шестнайсет изпита (UK) попълвах анкети оценка за изучения материал, формата на преподаване, изпитване и какво да се прави. Същото се практикуваше в дизайн академията (DK) след всеки семинар (проектни задания, екипни разработки, продуктов панаир като вариант на изпит) -Делфи оценка.

Упражненията по преоткриването на дълбоката чиния дълбоко ме забавляват.

Училището не успява да те научи на най-важното — да умееш да учиш и да търсиш знанието сам! Обикновено те карат да повтаряш и наизустяваш дати и формули, които скоро забравяш. А как сам да се учиш - това се пропуска!

Не искам да съм роб. Обичам и ученето:)

Може би просто Милко говори за по-ефективен модел на образование!

И между другото, дори на това да се уча сам, съм се научил също сам! И въпреки училището и безкрайните повторения, успях да науча езици, после CSS, XHTML и още безброй неща!

Ако се доверявах само на училището, сега щях да съм ходеща кутия с куп наизустени от скучните учебници знания — и нищо повече…

Ето за това говоря! :-)

Аз не съм против образованието, а против неефективните му форми!

Да повтаряш заизустеното в учебниците НЕ Е образование!

Това е зубрене. И за съжаление, повечето време се прави точно това… :(

Образованието е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО до 16-годишна възраст. После който иска - учи, който не иска - прави там каквото си го влече. Това е положението.

Иначе много ме дразни затъпяването на нацията. След 10-ина години ще започне да си личи…

Не съм краен (поне се опитвам), но осъзнавам, че в училище не бях научен точно на това — как да мисля сам! На това се научих сам…

А учителите, които да не повтарят всичко, написано в учебниците, и да не те карат и теб да го повтаряш 1:1, а да те учат на собствено мислене, са единици… Ето в това е проблема за мен…

Ако успея, ще пиша малко по-подробно днес по-късно…

за щастие аз не съм от тях.

може и минута да не съм работил по специалността си, но това, което съм добил, “търкайки” чиновете, винаги ще бъде с мене.

това е моето богатство. съкровище, което само Смърт може да ми отнеме, никой друг.

единственото пропиляно време в живота ми е, когато по принуда бях натикан в “родната казарма”. пък и там, като се замисля, видях неща, които за единица време трудно бих видял в нормални измерения.

жал ми е за всеки, за когото времето, прекарано в училище, е тегоба.

жал ми е за хората, които са ПРИНУДЕНИ да бъдат учители.

жал ми е за обществото, чиито учители са по-бедни от милицунерите и метачките.

в такова общество е по-добре да дадеш детето си на обучение при милицунер, отколкото при учител.

Сега като погледна назад към своето образование мога да кажа, че има много неща, които са ми полезни до ден днешен! Случвало ми се е да изровя някой стар учебник за да прочета някоя глава - било то икономика, било то висша математика или електротехника. Просто ми се струва си сменил много рязко посоката в професионалния си живот и за това не намираш чак такова приложение на ученото до момента… Все пак от сферата на изкуствата да скочиш в сферата на техническите и точните науки не е шега работа! И те поздравявам за смелостта!

На второ място - училището/университета не са ме научили само на общуване. Особено университета за мен бе важна среда. Попаднах пред много по-тясна извадка хора, които обаче имаха все сходни на моите интереси. Вече не бях единак, защото на куп бяхме събрани единаците от всякакви средни училища и имахме свое място, убежище, в което да се развиваме в избраната от нас посока без да срещаме неразбиране.

Колкото до самообучението - не мога пак да не изрека една любима фраза : “Студентът не е каца, която да напълниш, а факла, която да запалиш!” - т.е. не трябва да разчиташ да ти дават знания, а насоки. Насоки, от които ти сам да избереш какво ти харесва и кое ще развиеш на ниво над задължителното по норматив. Така че твоето самообучение за мен е естествена част от задължителното обучение. За това още от малки ходим и по СИП-ове/ЗИП-ове и т.н. мероприятия. За да се развиваме извън задължителните минимални норми.

Колкото до плановете на цитирания Милко - всеки има право на мнение, но най-малкото действията му биха били незаконни. И ако имахме работеща система за закрила на детето, неговите деца можеше и да му бъдат отнети заради по-особения му поглед към образованието. Все пак в България то е задължително до 16тата година.

Познанието се предава от хора на хора - при човеците. Ако се вярва на Майкъл Крайтън - и при динозаврите.

Може да извадим и Зен и изкуството да се поддържа мотопед, специално в частта Образование, за да видим защо е толкова сърдит на институцията героя ти. Обаче пак ще влезем в сравнения и ще го обърнем на шура.

Той си е внушил, че е завършен.
Аз съм работа в прогрес.
Това ми позволява да си дръпвам границите всеки момент.
При него има шенген. Ментален.

Ако една образователна система може да произведе два толкова различни типа - и на възраст сме, аха, равни - не те ли бъзика нещо, че проблема не е вътре в системата ?!

Ще чуеш от хиляди места в бизнес пространството, а в публичната администрация - че хората са най-ценния ни ресурс. Отлично. Просто фантастично. И, какво правехме за да останат такива ? Как става прехвърлянето на познанието ? Щото днес изобщо не се конкурираме с цена и качество на продукта/услугата ни, а с познанието на хората си.

И, [vladi]
всички хора са качествени по дефолт. Номерът е да открият РАНО какво искат..за което изписах страници и страници при lyd, не ми се повтаря.

Алиансът е друга тема. Той е едно от местата, които също създават нагласа. И в тоя смисъл работят паралелно с общото образование. Аз също съм ходил в Алианса (ЦИЧЕ-то;), общо 9 години (като броим и предучилищната) до 8 курс.

И днес мога да кажа, че само разбирам френски и то само ако се говори сравнително бавно и то без някакъв странен акцент или диалект. С четенето се справям малко по-добре, защото правя постоянно паралели с английски и по малко немски, испански и тук-там латински. Тоест — всичко пак е до обща култура и до създадена основна нагласа.

Така че всяко образование си има мястото, най-малкото защото има различни цели. Дори и да не са съвсем ясно видими от ученика, по време на процеса.

Според мен образователната система има огромни проблеми, но са все в конкретиката. Принципни проблеми няма, общо взето нещата вървят както трябва.

Изключая висшето образование, по-точно степените след бакалавър и магистър. Там е дива индия и няма мотивация, няма оборудване и контакти с чужди учени, няма заплащане… Изобщо човек дълго се чуди дали изобщо да тръгва към докторантура и нагоре тук. Няма наука; или има, но едва крета.

П.П.: били сме в Алианса май по едно и също време! Сто на сто сме се засичали, може и да сме били на един чин — то кой помни чак подробности от такива детски неща след толкова години ;) Ехей, голям бил светът — друг път; с теб в Алианса, с Ани в 7-мо… ;) Наздраве!