Je vous trouve très beau (и някои размисли за кината)

Je vous trouve tres beau (movie)Вчера с приятели бяхме на кино в “Дома на киното” и гледахме ето този филм.

Чудесна френска комедия с Michel Blanc & Medeea Marinescu, препоръчвам! :-)

Отдавна не бях ходил на кино, където не се ядат пуканки, не се пие кока-кола с лед и звукът не е Dolby Ultra Digital Surround THX (последният от долбитата моля да затвори вратата).

А, да, и където хората са отишли да гледат филм.

Много приятно чувство. Не че не обичам хубавия звук, големия екран (а понякога и пуканките). А просто покрай всички тези молове и “Арени”, май ми беше долипсвало усещането за истинско кино, киното като кино, киното като изкуство.

Просто се замислих… Да сте виждали на концерт на Найджъл Кенеди някой да хрупа пуканки и да пие шумно Кока-Кола със сламка? Аз не съм. Хората отиват да чуят великия цигулар и неговата цигулка.

Защо тогава сега се опитваме да принизим киното до обикновено зрелище, нещо “помежду другото”, както се получава, ако видим тенденцията от последните години — луксозни салони, където се прожектират филми на чудесен голям екран, децибелите са над 110 на моменти, басовите честоти се опитват да извадят черния ви дроб, когато на екрана експлодира нещо, и преди да влезете в киносалона, някой услужливо ви предлага да си купите пакет пуканки XXXXXL и студени газирани напитки?

Все едно отивам да ям и да пия, докато на заден план вървят някакви картинки и някакви герои си говорят или правят нещо…

Някога да отидеш на кино си беше събитие, като да отидеш на концерт или на театър. Киното забавляваше, учеше, караше те да преживяваш, да си купиш отново билет за някой филм, който много ти е харесал. В салоните беше тихо (освен на някои от най-добрите комедии, като например “Вляво от асансьора” с Пиер Ришар, когато публиката се заливаше дружно от смях) …и да дъвчеш и да шумолиш с нещо по време на сеанса се смяташе за проява на лош вкус.

Сега срещу солидните 7 лв. за билет ти предлагат ултрамодерен салон, силен звук, и пуканки в количество, което да ти позволи да хрупаш шумно в продължение на поне час и половина. И после да си тръгнеш… Какво общо има това с киното, с изкуството, с играта на актьорите, с режисурата?

Май има горчиви нотки в гласа ми, но е истина, че истинските, старите кина, едно по едно изчезват, за сметка на новите пуканко-cocacola-dolby-салони, толкова еднакви и сиви, дори тапцериите им вътре да са сини или червени…

А може би ние хората сме се променили и нашите възприятия – също, и всъщност е модерно да се ходи на кино като на зрелище…

Само че аз не съм се променил чак толкова. И все още понякога ми липсва… истинското кино.

* * *

Не знам, защо ми хрумнаха всичките тези мисли по средата на нощта, май ми се пишеше за свежата френска комедия, която гледахме вчера, а не за съвременните кина…

Е, стига приказки тогава — идете я вижте в “Дома на киното” (билетите са само по 5 лв.) — все още имате шанса да гледате прожекция в един истински (ретро) киносалон! :-)

* * *

Rise (movie)EDIT (2007/10/17@9:15): Разбрах, че прожекциите на “Вие сте голям красавец” в Дома на киното са били само две или три.

За сметка на това, киноразпространителските компании са закупили ето този филм, със следния сценарий (в две думи): “Supernatural thriller in which a female reporter wakes up in a morgue to find herself a member of the undead. She vows revenge against the sect that put her there and hunts them down.” — Съвсем непознато, нали? Може да го гледате в продължение на няколко седмици по всички молове и арени…

9 comments |



Comments to “Je vous trouve très beau (и някои размисли за кината)”:

  1. velqn Says:
    1

    Мда, Арена и клонингите убиха киното. В миналото останаха времената, когато пушехме цигари в малкия Цанко Церковски или се кефехме на балкона на кино Левски или Сердика.

    Сега няма кина, а по-скоро огромни видеотеки ,-)

  2. Борислав Борисов Says:
    2

    Този филм го беше харесала много великолепната кинокритичка Геновева Димитрова и написа прекрасна рецензия в “Култура”. Аз го гледах на компютъра си, което не ми попречи да бъда възхитен силно. Истинско европейско кино (от онова кино, което е изкуство и не е правено, за да бъде гарнитура към пуканките). Поздрави за хубавата публикация!

  3. Longanlon Says:
    3

    Айде сега истинското кино, фалшивото кино… Все едно да кажеш, че печатарската преса и хартията са убили истинската литература и стойностните произведения са само тия, написани на изсушени овчи кожи…

    Важно е съдържанието, не опаковката. Както има криминални и любовни романи, така има и зрелищни филми. И има дълбокомислени и сложни книги, има и такива филми. Не виждам правото на избор кои от тях да гледаш/четеш кого плаши.

  4. velqn Says:
    4

    Всичко е важно, материята и формата са както съдържанието и опаковката. Аз също посещавам спорадично масовката Арена, но вече няколко пъти ми се случва да чувам други филми по време на моя филм. Това е неприятно.

    Не става въпрос за истинско/фалшиво кино. В Русе, например, няма кино (доколкото знам). Всяко старо кино е днес нова бингозала, това е още по-неприятно. Мда.

  5. Борислав Борисов Says:
    5

    Момчета, под “истинско европейско кино” имах предвид творбата, не салона. Хайде да се научим вече да правим разлика между продукти на развлекателната индустрия, от една страна, и изкуство, от друга. Разбира се, прекрасно е, когато първите стигат до нивото на второто. Естествено, всеки си избира естетическите удоволствия, слава Богу. Просто и в културата въобще, и в попкултурата в частност, има етажи – както в цялото общество. Впрочем, гледайте този филм, това исках да кажа.

  6. Свилен Says:
    6

    Подкрепям Longanlon – това, че кино салоните са модерни, звукът перфектен и са навсякъде е само предимство – имаш възможност да гледаш филми в по-добра обстановка, почти по всяко време. Друг е въпросът, че независими продукции трудно се вреждат измежду Холивудсктите мегапродукции. Затова има Дом на киното и Одеон. Преди 2-3 години сбъднах една от мечтите си да гледам “Стената” на Пинк Флойд на кино – излязох от работа в 2 на обяд (защото това беше единствената прожекция за седмицата) и се размазах от кеф.

    Също така вярвам, че всеки като малък лекичко е завиждал на батковците и каките от американските филми как весело хрупат пуканки и сърбат кола в готини киносалони и носят едни смешни хартиени очила (без да знаем защо). Защото тогава нямаше кола, пуканките си ги правиш сам във намазнен тиган, а киното прожектира веднъж на ден Уилоу и Индиана Джоунс

  7. Дончо Says:
    7

    Аз съм опериран от естетика и изкуство, може би затова ми харесват сегашните молове :). И ми харесва да хрупам пуканки, докато гледам як екшън.

    Мисля си обаче, че най-вероятно сегашните молове настъпват (а старите кина измират) точно защото старите кина отказват да се променят в крак с времето. Може би сега е времето на яките децибели?

    Този филм ще си го запиша, дано успея да го открадна отнякъде със субтитри. Щом е комедия, може и да ми хареса.

  8. Sue Says:
    8

    за филма съм съгласна, че е страхотен и си заслужава да се гледа.
    относно концертите на Найджъл Кенеди обаче мога да кажа, че съм виждала хора да дъвчат солети (поради липса на пуканки) и да пият кола. също така и човекът, който седеше пред мен го изхвърлиха три пъти, защото ставаше и започваше да крещи като на рок концерт ;)

  9. Michel Says:
    9

    Благодаря на всички за коментарите!

    Искам да кажа само, че и съдържанието, и формата са важни…

    Аз не съм против добрия звук, или големия екран, а срещу това, че киното в момента го “обличат” в евтини одежди сякаш иначе няма как да го “продадат”. А истината не е такава…

    “Защото тогава нямаше кола, пуканките си ги правиш сам във намазнен тиган, а киното прожектира веднъж на ден Уилоу и Индиана Джоунс.

    И нямам нищо против това да не пия кока-кола, да си правя сам пуканките в намазнен тиган (мда, все едно пуканките в новите киносалони ги правят без мазнина:-D) и да гледам Уилоу и Индиана Джоунс. Да, и веднъж на ден ми стига, надали бих искал да гледам дори и тези класики по-често от веднъж на ден ;-)

    Не съм и против яките децибели, само против твърде яките. За да чуя всички прекрасни ефекти в един як екшън, са ми достатъчни и 90 децибела, 100-110 ми идват в повече… Не съм глух, все пак:)

    Киното е изкуство, както и музиката и театърът. Мда, възможно е, че някой объркал се индивид да е отишъл на концерт на Найджъл, все едно е на рок-концерт, но като цяло, това е повече изключение, отколкото правило.

    Някой здрав екшън си заслужава може би да го гледаш с volume на max и с торба пуканки до теб, но не и всички филми, нали?

    В този ред на мисли е и показателен фактът, че един съвсем нелош френски филм не намира големия екран тук, а холивудска евтина продукция (с оценка около 5.5 в imdb.com) с лекота си пробива път до големите екрани…

    Киното може да бъде и зрелищно, разсмиващо или разплакващо; киното може да бъде сериозно и несериозно, забавно, тъжно, умно и глупаво едновременно, с дълбок смисъл или просто развличащо…

    Но не бива киното да се смята в 100% от случаите само за зрелище с пуканки… Ето това се опитвах да кажа:) А новите салони се превърнаха точно в това…

    Както има сериозни концерти, така има и рок концерти. Както има сериозно кино, така има и развличащо (каквито са качествените екшъни, например). Киното е многоцветно, има екшъни, комедии, сериозни филми, има не само холивудски продукции, но и много добри европейски такива.

    А тенденцията старите киносалони да изчезнат и да отстъпят мястото си на новата “масовка” с пуканки и мега-силен звук, някак почти затри киното в някои от различните ми форми, някои от които винаги съм харесвал. Като хубавите френски комедии. Като някои сериозни филми, които почти нямат шанс да видят голям екран, и можеш да гледаш само на DVD или в .AVI формат…

    Сервират ти “cinema fast food” в повечето случаи, и шансът да “хапнеш” нещо качествено, изискано, е твърде малък.

    И затова се радвам, че Домът на киното все още там, както и Одеон… :)

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
Your e-mаil address will never be showed.


[ optimiced.com е виртуалният дом на Мишел, уеб/графичен дизайнер от слънчева прашна София | powered by WP & DreamHost | also available in English ]

0.729 / 33 / 19.5