Archive for September, 2007

Денят на голямото чистене

Thursday, September 20th, 2007

tag soup graphicТова да ви е познато отнякъде?

На мен – да. В най-лошите си кошмари един дизайнер, работещ с Уеб стандартите и забравил, какво е MS Word HTML, сънува подобен код.

Е, аз не сънувам. В моя случай, това е реален код, който се очаква да почистя… Да останат само H1, H2, H3, P, IMG SRC, A HREF и нищо друго (иначе един проект за сайт няма как да стане реалност).

Всъщност, системата е малко по-различна и включва писане на html from scratch, чистене и преглеждане (защото очевидно код като този няма как да се почисти)…

И няма кой друг да свърши тази работа. Така че, стискам зъби, пиша, почиствам внимателно, и пия втората ми чаша кафе за днес. Колкото по-бързо свърша, толкова по-бързо ще ми се махнат от главата тези FONT FACE... от главата. Бррр…

:-) навършва 25 години

Wednesday, September 19th, 2007

:-) (смайлито, което всички познаваме и използваме от толкова много време), навършва 25 години днес:)

А пък Dan Cеderholm се пита, кой ли е измислил емотикона за бира c(~), и кога:-P

Така или иначе — :-) :-) , c(~) c(~) , ;-)

Още една невероятна снимка на вулкана Тунгурахуа

Tuesday, September 18th, 2007

Днес видях една невероятна снимка на фотографа Patrick Taschler и написах няколко думи (всъщност, преведох краткия текст към нея, публикуван на APOD).

Представете си учудването ми, когато преди минути получих коментар от самия автор:)))

В коментара си, Патрик ми даде линк и към друга снимка на същия вулкан.

Ето я:

Volcano Tungurahua erupts

Краткият описателен текст под нея също си струва, затова ще се опитам да го преведа тук:

(more…)

Как да предотвратим индексирането от Google (и други търсачки) на RSS feed-овете в WordPress

Tuesday, September 18th, 2007

Обичам всякакви подобрения и оптимизации в моя WordPress блог. Проблем е само, че рядко намирам свободно време за блога си напоследък – и все пак има неща, които могат да отнемат по-малко от пет минути свободно време, и при това имат осезаем положителен ефект.

Пример за това е, как можем да предотвратим индексирането на RSS feed-овете* в WordPress от Google и други търсачки.

Следващите няколко реда и 5 минути време ще са посветени на този проблем (и неговото разрешаване). И така…

Откъде да започнем?

Спомням си, че веднъж проверявах в Google кои от страниците на optimiced.com са индексирани (беше някъде в началото, когато блогът ми беше още съвсем млад:-).

Учудих се на това, че освен отделните публикации в блога, открих и много RSS feed-ове (страници с RSS емисии), които също бяха индексирани.

Защо е необходимо Google да не индексира RSS?

Първо, индексираното съдържание се дублира – последните 10 публикации или коментарите към тях, достъпни през RSS, могат да бъдат прочетени и на самия блог. Второ, RSS е предназначен за RSS четци (RSS readers), не и за четене в браузър (към текста и картинките няма приложено форматиране). Последно, кой би искал след търсене в мрежата да попадне на неформатирана RSS страница с коментари, примерно, вместо на самия блог пост, за който се отнасят коментарите? А на мен това ми се е случвало…

(Пример: Този линк може да използвате, за да се абонирате за RSS емисията на моя блог, или просто да видите последните 10 блог поста от optimiced в RSS формат.)

Как можем да предотвратим това? Търсих в интернет доста време, докато накрая попаднах на форума на WordPress, където решението беше намерено, а и самият thread, озаглавен “Prevent indexing of feed pages” беше маркиран като ‘resolved’.

Ето го и начина – за да “забраним” на Google и другите търсачки да претърсват RSS feeds, най-лесният начин е, като използваме трика с robots.txt.

Какво е robots.txt?

robots.txt graphicКакто подсказва името му, robots.txt** е файл в обикновен текстов формат (.TXT), предназначен за четене от роботи:-)

Но не всички роботи, естествено (например, Roomba’та не се брои), а само търсещите машини, като тези на Google, Live Search (доскоро MSN Search), Yahoo!, Alta Vista и всички останали search bots (съкратено от search robots).

(more…)

Просто невероятна снимка на вулкана Тунгурахуа

Tuesday, September 18th, 2007

Често хвърлям по едно око на сайта на НАСА за астро фотография (APOD).

Останах без думи, когато видях днешната снимка:

Volcano Tungurahua erupts

Последвайте линка и вижте снимката в голям размер, както и обърнете внимание на описанието (тук в приблизителен превод от мен):

Вулканът Тунгурахуа изригна зрелищно миналата година. На снимката горе, разтопена скална маса с толкова висока температура, че свети в тъмното, се стича по склоновете на високия 5’000 метра Тунгурахуа, докато над вулкана вляво се вижда облак от тъмна пепел. Леки бели облаци преминават покрай осветения от лавата връх, а на заден план се виждат звездите. Снимката беше направена миналата година, докато пепелта падаше покрай смелия фотограф [Patrick Taschler]. Тунгурахуа се намира в Еквадор, и е активен приблизително на всеки 90 години през последните 13 века. Вулканът Тунгурахуа започна да изригва отново тази година и продължава да изригва с малко по-малка интензивност дори и днес.

— Ето това е фотограф! Не се е побоял да си сложи статива и фотапарата близо до действащ вулкан! ;-)

Песен за Уеб стандартите

Tuesday, September 18th, 2007

Да започнем деня с усмивка!

Обичате ли да пишете XHTML и CSS код?

Прегърнали ли сте идеята за Уеб стандартите?

Забравили ли сте, какво е Use of tables for layout purposes?

Настолно четиво ли ви е списанието A List Apart?

Можете ли да изброите за по-малко от минута поне 10-ина известни CSS дизайнери, като Doug Bowman, Roger Johansson, Dan Cederholm, Jeffrey Zeldman, Eric Meyer, Mike Davidson, Veerle Pieters, Cameron Moll, Greg Storey, Jeff Veen, John Hicks, Tantek Çelik и много други?

Ако отговорите на горните въпроси са положителни, тогава следващата песен е за вас:

А специално за тези, които са прегърнали и идеята за Web Usability & Accesibility, по-долу може да следите текста на песента в стандартен html формат;-)

The supervisor rants.
He says “This website’s pants!
I want my clicks improved by Friday!”

I hit the URL.
It’s like the bowels of hell.
God give me strength.
It’s just not my day.

So raise your hands to Boag and pray
that we can fix this website today.

Tonight I need your CSS,
coding in the darkness.
From now on no more tables nest;
you will meet web standards.

The source code makes me weep.
There’s tables fifteen-deep.
In Netscape 6 it looks like garbage.

The METAs say this turd
was made with MS Word.
With every click I find new carnage.

So raise your hands to Boag and pray
that we can fix this website today.

Tonight I need your CSS,
coding in the darkness.
From now on no more tables nest;
you will meet web standards.

I guess I’ll have to start from scratch –
then I can kiss this piece of trash goodbye…

;-)

Признавам, когато за първи път чух тази версия миналата година (оригиналът е на Breathe, казва се “Hands to Heaven”), след второто просвирване вече не можех да си спомня оригинала, и постоянно тананиках “Tonight I need your CSS, coding in the darkness…”:-)

От най-добрите кавъри, които някога съм чувал. A must-listen!

И съм сигурен, че песента вече е легнала на сърцето на не един уеб дизайнер (на мен – със сигурност…) ;-)

PS Цялата история на песента и как се е появила, може да научите оттук:
www.boagworld.com/archives/2006/04/a_love_song_about_web_standards.html http://boagworld.com/podcast/a-love-song-about-web-standards

Duke Nukem: Manhattan Project (мини-ревю)

Monday, September 17th, 2007

В един PPS наскоро писах, че като страничен резултат от това, че си смених видеокартата с нова, се зарибих по една една смешна, (почти) аркадна игра – Duke Nukem: Manhattan Project.

Играта беше дошла на оригинален диск в комплект с предишната ми видеокарта, и я бях изровил и изтупал от праха тези дни.

Системните й изисквания са: Pentium-II на 450 MHz, 64 MB системна RAM и някаква видеокарта — как се развива технологията само — при условие, че в наши дни дори и един видеофайл не можеш да пуснеш нормално понякога, ако нямаш дву- или четири-ядрен процесор и видеокарта от най-най последно поколение, представете си игра от преди няколко години, която иска процесор на 450 Mhz;-)

Но мисълта ми беше за играта, да не се отплесвам…

С една дума, мога да кажа само:

Duke Nukem: Manhattan Project е смях, тичане, скачане и забавления по пътя!

(станаха повече от една думите, но нищо:-)

О, и да не забравя: и много пуцане:)))

Преди няколко дни завърших играта успешно (наложи се, btw, да си свалям и patch версия 1.01 за играта, защото иначе имаше бъг в последните нива), като победих злодея Morphix най-накрая, спасих света и се завърнах като победител на Земята, където ме очакваха аплодисментите на публиката и цяла тълпа красиви мадами, които искаха да се снимат с мен:)))

“Duke Nukem: Manhattan Project” се играе от трето лице в почти 3D среда. Героят може да тича само наляво-надясно по екрана (типично за аркадни игри като Super Mario, Castlevania и други), като в много редки случаи може да отиде и напред или назад, но след това движението отново продължава в хоризонтална плоскост. Иначе често му се случва и да ползва асансьори/стълби и да се придвижва нагоре и надолу.

Графиката…

…на играта е готина, пък за времето си направо невероятна. Светлини, експлозии, всичко е много реалистично. Звуците са реалистични също, често забавни, и напълно отговарят на атмосферата на играта. Ако стреляте с гранатомет, очаквайте дори и екранът на монитора да се разтресе от експлозиите! Препоръчвам компютърни колони, отговарящи на THX стандарта:-)

Саундтракът е малко еднообразен и е в стил “яка жица”, което също пасва перфектно, и съвсем не дразни.

Главният герой представлява як напомпан мъжага, който търчи и подскача насам натам, влачи със себе си цяла купчина оръжия, никога не се уморява, и винаги има хумористична реплика под ръка, в разгара на най-големия екшън:-)

Не обичам по принцип 3D shooter-ите, каквито преобладават напоследък в гейм-индустрията, но Duke Nukem по свой собствен начин е някак приятен за игра, действието е забавно (и в никакъв случай кърваво или твърде реалистично — все пак, говорим за аркадна игра, а не за съвременен 3D shooter). За мен това си беше разновидност на Super Mario, пък каквото ще да пишат в други ревюта:)

Играта е написана с чувство за хумор и е много приятно разтоварваща. Тук-там имаше забавни моменти.

Например, на някои от нивата има псевдо-рекламни билбордове, точно както в Max Payne. На един от тях имаше надпис с огромни букви: “PAIN must be endured” и това ми се стори алюзия за Max Payne – една друга класика, която няма равни (но за нея може би ще пиша друг път…).

(more…)

Понеделник вечер и SSI

Monday, September 17th, 2007

Днес почти приключих с дизайна на един проект, където освен XHTML/CSS, графика (Adobe Fireworks) и настройване на една специфична CMS система, ми се наложи да използвам и SSI (Server-Side Includes) по един нов за мен начин.

(SSI е нещо като пра-прадядото на PHP, или поне в моите очи е такъв, тъй като почти не разбирам от back-end програмиране, PHP/MySQL и други езици за уебпрограмиране – html/css не се броят, of course;-)

Както и да е, доволен съм, че проектът върви добре, и скоро ще бъде онлайн. Също и много се гордея с “откритието”, което направих – а именно, успях да постигна чрез SSI+CSS функционалност, каквато иначe знам как се прави само с PHP+CSS.

Става въпрос за динамична навигация на две нива, с отбелязване на секцията на сайта, където се намира потребителят, чрез CSS, като class="current" се добавя автоматично чрез SSI към текущия list item в навигационното меню.

SSI се използва и за да бъде показано или скрито определено второ ниво от навигацията (nested UL, тоест вмъкнат неподреден списък), в зависимост от това, в коя секция от главното меню се намирате.

Не знаех, че SSI може да се справи и с такава задача, и откритието ми доста ме зарадва, тъй като благодарение на него сайтът ще се получи точно така, както си го представях:) А и старата специфична CMS система ще е happy;-)

(Може би сте чели статията на Jason Pearce – Keeping Navigation Current With PHP (and CSS), публикувана в A List Apart? Ако да, то моят начин до голяма степен прилича на PHP+CSS варианта, описан от Джейсън, само че постигнат чрез SSI.)

Доста порових в интернет, докато намеря решението на задачата със скриването/показването на под-менютата чрез SSI, и тъй като моето “откритие” може да бъде полезно и на други, мисля да го публикувам тези дни, но може би в английската версия на optimiced (а и с малки модификации примерът може да се ползва и за други езици, примерно, PHP).

Работният ден обаче е приключил.

Може да се разходя, да видя фотоизложбата на Ян Артюс-Бертран или пък просто да си почина малко, да хапна вкусна домашна супа или пък да си отворя студена бира от хладилника — възможностите са почти неограничени, както се казва;-)

Така или иначе, за момента мисля да изоставя всякакви SSI, CSS, PHP и други трибуквени технологии да си почиват:)

Cows With Guns

Monday, September 17th, 2007

Да започнеш деня с усмивка, особено ако този ден е понеделник, е чудесно:)))

“Крави с оръжия” е от онези музикални клипчета, които усмихват (а също и те карат да се замислиш малко). Музиката е много добра, Flash анимацията – също. Всъщност, вчера случайно преравях архиви на писито и попаднах на клипа, свален оффлайн (откъде – не помня). Пуснах го и веднага си затананиках мотива на песента. Реших, че мога да го пусна в блога си, като понеделнишки поздрав:)

Cows with guns

(Сетих се и за един филм, за който gorichka.bg бяха писали – “Our Daily Bread” (“Хляб наш насъщен”) – не отидох да го гледам, но някои сцени от галерията на филма, трудно се забравят…)

Както и да е, не искам да ставам сериозен — понеделник е, навън грее слънце, и бодри крави с оръжия пеят по техния път към свободата:-)

На мен мотивът на песента ми стои в главата… И чак забравих, на кой беше оригиналът?…

PS Малко повече инфо за Cows With Guns (музика и анимация) – на финалния screenshot.
PPS (2007/Sep/17@16:15) Намерих повече инфо за певеца, който изпълнява песента “Cows With Guns” – казва се Dana Lyons, издал е цял албум под същото име, и изглежда, е доста известен:)

Петолъчката на Партийния дом

Thursday, September 13th, 2007

Днес попаднах на тази снимка в блога на Мики (публикувам тук с нейно разрешение):

Спомням си като малък, как гледах по телевизията как падаше символът на социализма, на БКП и 45-те години… По-точно, не падаше, а се издигаше, защото петолъчката беше вдигната от Партийния дом с хеликоптер. Носеха се легенди, как е отнесена в неизвестна посока, как е направена от скъпоценни камъни (червени рубини) и какво ли още не…

Сега виждам същата петолъчка (същата ли е, наистина?) захвърлена пред софийската Централна баня.

Мисля си… че от този символ би се получил чудесен първи експонат на един бъдещ Музей на социализма, с който той ще посреща посетителите си още на входа. А такъв музей трябва да бъде направен един ден. Защото се сещам за един цитат:

Народ, който забравя историята си, е обречен да повтаря грешките си.

(Не знам кой е автор на тези думи…)

Взривихме Мавзолея. Дали е било правилно това, не знам — по-скоро си мисля, че на Евгений Бакърджиев от СДС му е било скучно по времето, когато измисли гениалния си план с взривяването (дори и той не успя от раз и му гледахме сеира, как сградата не помръдна след първия взрив и се наложи да я “довзривяват” още два пъти!) — и случката тогава беше показателна, как се е строяло някога, и как е толкова лесно уж да разрушиш — а да построиш, можеш ли?

Както е да е… да не се отдавам на спомени твърде много.

Мисълта ми беше, че може би е редно един ден да помислим за направата на Музей на социализма и у нас.

Не за да тачим социализма и комунизма и да ги превъзнасяме, а за да не забравим.

И за да не се случат такива неща отново. Защото е лесно да се забрави…


[ optimiced.com е виртуалният дом на Мишел, уеб/графичен дизайнер от слънчева прашна София | powered by WP & DreamHost | also available in English ]

0.645 / 39 / 24.75