Duke Nukem: Manhattan Project (мини-ревю)

В един PPS наскоро писах, че като страничен резултат от това, че си смених видеокартата с нова, се зарибих по една една смешна, (почти) аркадна игра – Duke Nukem: Manhattan Project.

Играта беше дошла на оригинален диск в комплект с предишната ми видеокарта, и я бях изровил и изтупал от праха тези дни.

Системните й изисквания са: Pentium-II на 450 MHz, 64 MB системна RAM и някаква видеокарта — как се развива технологията само — при условие, че в наши дни дори и един видеофайл не можеш да пуснеш нормално понякога, ако нямаш дву- или четири-ядрен процесор и видеокарта от най-най последно поколение, представете си игра от преди няколко години, която иска процесор на 450 Mhz;-)

Но мисълта ми беше за играта, да не се отплесвам…

С една дума, мога да кажа само:

Duke Nukem: Manhattan Project е смях, тичане, скачане и забавления по пътя!

(станаха повече от една думите, но нищо:-)

О, и да не забравя: и много пуцане:)))

Преди няколко дни завърших играта успешно (наложи се, btw, да си свалям и patch версия 1.01 за играта, защото иначе имаше бъг в последните нива), като победих злодея Morphix най-накрая, спасих света и се завърнах като победител на Земята, където ме очакваха аплодисментите на публиката и цяла тълпа красиви мадами, които искаха да се снимат с мен:)))

“Duke Nukem: Manhattan Project” се играе от трето лице в почти 3D среда. Героят може да тича само наляво-надясно по екрана (типично за аркадни игри като Super Mario, Castlevania и други), като в много редки случаи може да отиде и напред или назад, но след това движението отново продължава в хоризонтална плоскост. Иначе често му се случва и да ползва асансьори/стълби и да се придвижва нагоре и надолу.

Графиката…

…на играта е готина, пък за времето си направо невероятна. Светлини, експлозии, всичко е много реалистично. Звуците са реалистични също, често забавни, и напълно отговарят на атмосферата на играта. Ако стреляте с гранатомет, очаквайте дори и екранът на монитора да се разтресе от експлозиите! Препоръчвам компютърни колони, отговарящи на THX стандарта:-)

Саундтракът е малко еднообразен и е в стил “яка жица”, което също пасва перфектно, и съвсем не дразни.

Главният герой представлява як напомпан мъжага, който търчи и подскача насам натам, влачи със себе си цяла купчина оръжия, никога не се уморява, и винаги има хумористична реплика под ръка, в разгара на най-големия екшън:-)

Не обичам по принцип 3D shooter-ите, каквито преобладават напоследък в гейм-индустрията, но Duke Nukem по свой собствен начин е някак приятен за игра, действието е забавно (и в никакъв случай кърваво или твърде реалистично — все пак, говорим за аркадна игра, а не за съвременен 3D shooter). За мен това си беше разновидност на Super Mario, пък каквото ще да пишат в други ревюта:)

Играта е написана с чувство за хумор и е много приятно разтоварваща. Тук-там имаше забавни моменти.

Например, на някои от нивата има псевдо-рекламни билбордове, точно както в Max Payne. На един от тях имаше надпис с огромни букви: “PAIN must be endured” и това ми се стори алюзия за Max Payne – една друга класика, която няма равни (но за нея може би ще пиша друг път…).

На едно друго място имаше един много смешен момент, когато засилилият се напред с гранатомет на рамо Дюк среща мутирал прасчо (каквито врагове имаше стотици в играта до момента), но точно този прасчо го виждаме как стои с гръб към нас и… пишкa! Ъ, да, добре го прочетохте. Прасчото е с гръб към нас, но струята се вижда добре, движенията… после мутантът се закопчава (нищо, че е с гръб, движението е характерно), и се обръща към нас… и от този момент нататък си остава един обикновен мутирал прасчо, програмиран да се мота наляво-надясно със своята картечница, с цел да ни спре от спасяването на света. Но закачката на един от разработчиците на играта беше доста свежа и оригинална (дори не знам, някой друг някога дали го е забелязал точно този враг, какво прави на това ниво от играта).

Сценарият

Колкото до сценария на “Duke Nukem: Manhattan Project” – сценарий няма, общо взето. Главният злодей е Морфикс (Morphix), той има под свое командване пълчища мутирали гадини, които се изправят на пътя ви (сещате се, какво ги сполетява всичките, нали?;-) и целта на Morphix най-накрая е да превърне земята в нещо ужасно и да завладее света, използвайки една субстанция с неприятно зелен цвят (това е т.н. glopp), с чиято помощ хлебарки, прасенца, крокодили и едни малко evil на вид мацки от противниковия лагер се превръщат в мутирали чудовища и искат да ви изядат/застрелят/напляскат с камшик:)))

Duke Nukem може да скача (и то доста пъргаво, досущ като Super Mario), владее удари с крак, може да се катери по стълби и да се движи по въжета и тръби над страховити пропасти, като се държи за въжето или тръбата само с една ръка, а с другата държи пушка или гранатомет — което му се удава доста лесно, ако съдя по лекотата, с която той прави всички тези неща:)

Duke Nukem, естествено, умее и да стреля – с пистолет, пушка, автомат, glopp-gun, гранатомет, и още едно-две оръжия. Умее и да мята гранати, при това доста ефективно (за съжаление, само към края на играта научих, че може да се хвърлят гранати и при отскок от земята, което може да промени доста траекторията им)!

Целта на всяко ниво е да бъде открита по една мацка, вързана към бомба, да се обезвреди бомбата, и след това да се намери ключ (жълт, червен или син), с който да може да преминете на следващото ниво. Събират се и nukes – едни зелени светещи неща, като звезди — ако съберете 10 от тях в едно ниво, максималните статистики на Duke Nukem се увеличават малко – той може да носи повече боеприпаси, гранати, glopp, както и неговото максимално ‘ego’ (здраве) расте:-)

Нивата са разнообразни, също и някои от битките в играта.

Скачате по небостъргачи, слизате в метрото (има и едно особено ефектно преследване под земята, когато се биете с огромно чудовище върху влак, движещ се със 100 км в час), биете се с хеликоптер и във въздуха, слизате в едни особено гадни подземия, където текат цели реки от зеления glopp, минавате през Китайския квартал, катерите се нагоре и надолу, а последното ниво (изненада!) е на борда на космическата станция на Морфикс в орбита близо до Земята, където гравитацията е много по-слаба и може да изпълнявате велики скокчета от по 50 метра:-).

Реплики в играта почти няма, освен моментите, когато Дюк обезврежда поредната glopp-бомба и спасява поредната девойка в оскъдно облекло, която е застрашена от зловещата съдба, отредена й от злодея Морфикс, и когато се чуват реплики на Дюк от рода на:

“Ahh, so many babes, so little time!”

(И Дюк въздиша, произнасяйки това;-)

…Или пък когато поредната мацка бива освободена, тя произнася с нежен глас: “Duke, how can I thank you?” и Дюк отговаря:

“You must be 18 years old to ride!”

…смях в залата:)))

* * *

Заключение

Принципно, ако обичате аркади (скачане, тичане, и доста пукотевица в анимационен стил), тази игра определено може да ви допадне.

Играта е стара — дискът към старата ми видеокарта е поне на 4 години — но това няма значение, ако някога сте я пропуснали като заглавие, сега може да наваксате:)

На мен по принцип рядко ми се случва да играя игри — не ми остава време, едно. Второ, ако и да имам малко свободно време, предпочитам да прочета книга или пък да гледам филм или да се разходя.

Отдавна не бях геймил, но мога да кажа, че десетината или двайсетината часове, прекарани в скачане, мятане на гранати и освобождаване на babеs (нивата са 8 x 3 = общо 24, и се играе доста бързо), бяха изключително успокояващи и приятни:)

Моята оценка е: горещо препоръчана (ако обичате смешни аркадни игри)!

(Ето че някак си неусетно, написах първото си Game Review май… дори не знам, как стана. Е, защо пък не…)

Последно, ето още три скрийншота от играта (повече да прочетете можете на много места в мрежата, има безброй ревюта за нея, както и много screenshot-и):


3 comments |



Comments to “Duke Nukem: Manhattan Project (мини-ревю)”:

  1. Assenoff Says:
    1

    Мишел, като за първо гейм ревю си се справил много добре. Вярно, с някои заемки от стила, в който се пишат стандартните гейм ревюта, но това не омаловажава стойността на материала ти ;).
    Дали е добра идея някъде в началото да сложиш нещо като предупреждение – ВНИМАНИЕ, описанието по-долу разкрива част от сюжета и историята – един вид да предупредиш читателите, ако искат да им е интересно, като играят, да не разберат края предварително?
    И това ме подсеща – почнах чернова на впечатленията си от една игрица преди бая време, ще взема я преработя в първо лице единствено число, сегашно време – експеримент, един вид, да видя как ще се приеме :)
    Може да не е скоро …

  2. Ani Says:
    2

    :-))) Мишел, отначало бях крайно скептична, когато започна играта.

    Но пък аркадите са си мания и увличат, а и ако не бях до теб през цялото време, как щях да науча такива култови реплики като “Rest in pieces”, например? ;-)))

  3. Michel Says:
    3

    @Assenoff:

    Ами аз не разкрих много, честно казано… И почти не съм слагал скрийншотове. Само разказах в общи линии, каква е идеята на играта и как се играе — не вярвам, че на някой това ще попречи да си изиграе играта за първи път:)

    Пък за твоето ревю — чакаме! :-)

    * * *

    @Ani:

    “Rest in pieces!” — произнесено в момент, когато точно преди секунда си разпарчетосал с гранатомета поредния зъл робот, изпратен да те убие, е много яка реплика, наистина ;-D

    А пък аркадите са си мания, да — леки, ненатрапчиви, забавни и много отпускат:) Бях забравил, какво е да играеш аркадна игра — пък и в нашия век на новите реалистични 3D технологии, как няма да забравиш…

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
Your e-mаil address will never be showed.


[ optimiced.com е виртуалният дом на Мишел, уеб/графичен дизайнер от слънчева прашна София | powered by WP & DreamHost | also available in English ]

0.608 / 34 / 24.5