Днес си говорих малко по ICQ с един приятел, занимаващ се сериозно с фотография.

Та стана въпрос нещо за това, че и най-добрият малък цифров фотоапарат, дори и DSLR-like моделите (какъвто е Canon S5 IS, например), не може да постигне качеството на DSLR системите. И все пак, аз се опитах да защитя моето мнение, че фотоапаратът, камерата, и парите, които са инвестирани, не са всичко, и че има значение и човекът зад визьора, фотографът, защото снимката започва от сърцето на снимащия, а не от спусъка на фотоапарата и от матрицата, която ще запише образа…

Малко ни се разминаха мненията, а пък аз не обичам крайностите. Разбира се, има значение, с какво снимаш, и понякога определени резултати може да се постигнат само с определен инструмент, какъвто е и всеки фотоапарат. Но от тази гледна точка до пълното отричане на всякакви видове фотоапарати, които не са DSLR-и, на мен ми идва малко прекалено:)

Сетих се тогава за една снимка, която бях публикувал през юли тази година:

Залез над полето в Люлин

(Залез в кв. “Люлин”, сниман е на 10 юли 2007, вечерта; за пълен EXIF вижте thumbnail-а; а за снимката in all its glory, отворете по-големия вариант;-)

Познайте с какво е снимана? С ултра-малък цифров фотоапарат.

Съвършена ли е? Не.

Красива ли е? За мен – да. Много.

Изразява ли настроение? Да. “Усмихна ме и ме стопли”, каза една моя приятелка, на която я показах преди малко.

Но фотоапаратът, с която е направена, не е DSLR. Според моя приятел-фотограф, това е проблем. С DSLR може да се постигне повече. Съгласен съм. Но има ли значение, с какво е било снимано, ако снимката, която се е получила, е хубава? За мен – не.

“Най-добрият фотоапарат не е най-скъпият, а този, който е с теб, когато ти се представи възможност да не пропуснеш да снимаш интересен кадър.”

(Не е измислено от мен, но е добре казано:-)

В това отношение, си мисля, че не е толкова ужасно да снимаш с каквито инструменти имаш възможност в даден момент. Може да е малък цифров апарат — “сапунерка”, както им казват някои профи-фотографи… може и да е огромен DSLR с “твърд” обектив 400 mm… а може и да е стар фотоапарат с лента — това няма значение, стига да успееш да постигнеш и изразиш в кадъра онова, което си искал…

Случва се да се замисля — някога нямаше цифрова фотография. Нямаше мегапиксели, оптична стабилизация (OIS – Optical Image Stabilization), бързи процесори, корекция, RAW формат. Някога, много отдавна, имаше само оптика и филмова лента, черно-бяла, която се проявяваше веднъж и завинаги (за разлика от RAW форматите, които позволяват голяма свобода в post-processing’а). О, и разбира се, някой, който да направи снимката — защото без него и най-добрият, най-скъпият фотоапарат, ще си остане просто бездушна машина, мегапиксели и мегахерци, но не и нещо, което да може да снима, защото за да има кадър, е необходим поглед, и някой, който да натисне спусъка в правилния момент — а именно, Фотографът! :-)

И добри фотографи е имало винаги. В ерата на черно-бялата фотография, в ерата на цветната фотография, и сега, в ерата на дигиталната фотография!

Тогава защо — при условие, че фотографията е толкова стара, че някога е било снимано само върху лента, в черно-бяло, по-късно и в цвят, но пак върху лента, и само в последните години се появи цифровата фотография и се разви със стремителни темпове — защо трябва да отричаме един вид фотоапарати напълно, а именно, малките любителски или полу-любителски (полу-професионални) не-DSLR-и? Необходимо ли е?

Или просто се вманиачаваме понякога и нещата опират до снобизъм и “моят е по-голям (по-скъп, по-бърз, по-нов) от твоя”? ;-)

* * *

Обичам да снимам, и се случва да имам добри попадения. Не съм професионалист, любител съм, и съм чел за фотографията съвсем малко. Снимам повече “по усет”, отколкото “по книга”:)

Преди години снимах на лента, с голям фотоапарат “Мир” с ръчни настройки. Снимал съм и с малък лентов Canon сапунерка, fixed focus. В последно време снимам с малък Pentax, поради две причини: 1) може да е навсякъде с мен – пътувал е до Южна Африка, до Лондон, до Рим, бил е нависоко в планините с нас и на морето, и 2) когато го купих, беше относително евтин, и беше максимално скъпият цифров фотографски инструмент, който можех да си позволя.

Сега, почти три години по-късно, все още не съжалявам за покупката си.

Осъзнавам, че съм изпуснал много кадри, които просто не бяха възможни с толкова малък фотоапарат. Но и хванах много други, които иначе щях да пропусна, докато чакам да събера пари за професионален DSLR или пък защото “големият” фотоапарат не е бил с мен — заради теглото си и раницата с обективи, която несъмнено ще изисква да пътува заедно с него.

В определени ситуации, малкият Pentax е страхотен — и не само за снимки на изгреви и залези си го бива. Макрото му също е добро — много се гордея с тази снимка на калинка, например. Нощният му режим не е лош, и шумопотискането е изключително, като за такъв малък фотоапарат. Като цяло, съм доволен.

Естствено, в един момент виждаш, че има “предел” на възможностите на всеки фотоапарат, и тази граница на малкия Pentax съм я задминал вече.

Наскоро ми се удаде възможност да снимам за няколко дни с Canon EOS 350D (или още известен като Canon EOS Digital Rebel XT) – усещането беше много приятно. Свободата беше много по-голяма, ръчните настройки бяха гъвкави, и даваха възможност за постигането на всевъзможни ефекти…

Потрет на Ани (Canon 350D)

(Ето снимка, която малкият Pentax не може да направи – портрет “в движение” на Ани, Canon 350D; за пълен EXIF вижте thumbnail-а.)

За съжаление, за момента не мога да си позволя (финансово) професионален DSLR.

Може би един ден ще мога да снимам с DSLR и аз, и въпреки това, когато този ден дойде, не ми се вярва да започна да отричам напълно всички дигитални фотоапарати, различни от DSLR-ите — просто защото съм видял твърде много хубави снимки през живота си, правени с любителски фотоапарати!

В света на фотографията има място и за двата вида.

И дори да е погрешно това мое вярване, така вярвам… поне засега:-)

22 thoughts on “DSLR-ите vs. малките дигитални фотоапарати

  1. Естествено, че има място, Мишел! Апаратът е само инструмент, най-важното е погледът. Аз си градих дълго време навика като ходя някъде и гледам нещо да “снимам наум”. Това е много, много по-трудно, отколкото да вдигнеш дигиталката, да хлопне затворът и да си доволен, че си “щракнал кадъра”. А после да се окаже, че нищо не е станало и само буксуваш на място. Защото снимането е нещо по-различно, то е първо гледане.

    Да, с SLR или DSLR могат да се правят много по-добри снимки, отколкото със сапунерки, били те и slr-like. И между DSLR-ите има разлики, и обективите са различни. Но мога да ти кажа, че и с добър DSLR и добър обектив може да се правят никакви снимки. И не само може, ами и доста хора това правят ;)

    Та важен е кефът, той цена няма ;)

    Що не направиш някой път подробно ревю на твоя Пентакс, дълго ревю със снимки на него и от него. ;) Пък като има време, да се съберем на стрийт и да сравняваме сапунерка с dslr ;)

  2. @turin:

    Мерси за подробния коментар!:-)

    Някой ден ревю на Pentax-чето може и да направя, снимков материал има доста, имам опит със снимането с него… ама засега не ми остава време за много подробни текстове/ревюта за блога. Иска се да си спокоен и да имаш много време пред себе си, а това рядко ми се удава… Все пак, идеята е добра и ще я обмисля:)

    А за street… Малък фотоапарат като моя е последният фотографски инструмент, който бих взел със себе си на street фоторазходка. Не е подходящ просто — няма бързината на снимане, няма рязкост, която ще е необходима, няма възможност за снимане отдалеч (zoom 3x – 35-105 mm – и то с толкова компромисна светлосила на 105 mm, че по-добре да снимаш на 1x-2x и да кропваш) …с една дума, просто не е е за тази цел…

    Ей-тогава силата един DSLR си проличава:)

    А иначе, при снимане на статични обекти, или при ярко слънчево време, си го бива… Обичам си малкия Pentax, но един ден ще ми се наложи да потърся нещо по-сериозно, когато финансите го позволят:)

  3. Ако нямаше публика с познания, нямаше да се произвеждат и двата стандарта.

    Имам DSLR Никон и цифров Кодак V570.

    Няма перфектна снимка, защото окото ми не е перфектно.

    И това, което ме вълнува, често не буди нищо у останалите.

    За мен моментите зад стъклото са вълшебните.

    Когато чувам онова “чагър, чагър” на Никона… любим звук от детството (баща ми бе фотограф и 11 години завеждаше фотолаборатория; най-старият детски спомен е как му суша снимките).

    И макар днес да правя цветни снимки, знам, че чернобялото е истинската фотография.

    Като дизайнер знам, че бялото е най-силният цвят (правилото ми в дизайна е най-малко 30% бяло).

    Никой цвят не носи потенциала на черно-бялата емоция.

    (съжалявам за снимката ти по-горе, но София и нещо в нея не ми кипва кръвта… и вече е късно за промяна)

  4. @anonymous (“Няма смисъл от този спор”):

    Къде видя спор? :-)

    Просто споделям… Често хората се вманиачаваме на тема определена технология, X-сума пари, която трябва да бъде похарчена за джаджи, подмяна на нови модели фотоапарати с още по-нови, с повече мегапиксели и т.н.

    Пък аз мисля, че може да се правят хубави снимки и с евтини и със скъпи фотоапарати, важното е, как “виждаш” кадъра… :)

  5. вземи един Зенит с филм и 50мм обектив – по същество SLR с твърда оптика и а-ла RAW по качество процес, стига да си уцелиш параметрите. Да, няма OIS и “корекция” но ебаси колко бърз процесор има ;) сапунерките са хубаво нещо защото са ти под ръка когато настъпи момента. просто щастието стига до там когато в същия този момент под ръка ти е истински DSLR ;) тъкмо разлиствах Vanity Fair, и там си личи разликата… в светлината. всички средства според целите.

  6. Може би най-хубавата снимка, която имам е на двама ни с Краси, от едно красиво място, преди вече доста време, с един красив залез и море. Даже не я направи някой от нас, ами друг човек. Апаратът беше една филмова “Скина”, която се скина от снимане и накрая едно лято, май пак там, цопна за две секунди в солената вода и вече не снима.

    Две-три години по-късно реших да си играя и да я разглобявам (в едно фото ни бяха казали “забравете” и оттогава стои в шкафа). Доста неща разглобих, обаче сглупих да я включа както е разчастена. Чух фиууу-у-у-у от зареждането на светкавицата, после я изключих и по някое време пипнах без да искам изводите на тиристора на светкавицата. Рядко съм виждал звезди посред бял ден, ама тогава беше единият път :))

    Та исках да кажа, че имаме пет-шест снимки с тая “Скина”, които просто не могат да се направят с друга джаджа.

    Анонимен, а кефът от снимането на филм е друга опера, прав си. Аз не съм си проявявал още филми, но някой ден като си имам кабинет и гараж вкъщи, ще си имам и фотолаборатория. ;)

  7. Както казва един приятел, върл почитател на старите руски фотоапарати, ръчните светломери и друга подобна техника:
    “- Баба ти на село цял живот с DSLR е снимала…”

    И верно е така, аз като си погледна из албумите имам супер снимки със стария SLR (не е D) Olympus OM10. Вероятно и със “сапунерка” може да стане хубав кадър. Всичко зависи от задобективното устройство :)

  8. за всеки модел си има време и място. иначе нямаше да ги произвеждат.

    и най-луксозния DSLR не става да го носиш на дискотека

  9. “Но има ли значение, с какво е било снимано, ако снимката, която се е получила, е хубава?”

    Така е, разбира се. Просто с по-хубав апарат щеше да е… още по-хубава :)

  10. снимката е невероятна!

    имам чувството, че всеки момент слънцето ще изригне и ще се раздроби на безброй малки слънчица :-) дори усетих топлината му ;-)

    при портрета, на заден план нарочно ли се вижда покрива на ЧЕРВЕН автомобил или съвсем случайно всичко е в тон? :-)

  11. @simplyblue:

    При портрета, случайно е, да — Анчето си ходи по улицата и Мишел тича след нея с DSLR-а и щрака ли, щрака… така се получи тази и е само една още поне 50 такива:)

    А за коментара и описанието на другата снимка със залеза… мерси! И мен ме усмихна и ме стопли;-P

  12. дслр-а просто ти дава свобода. да ползваш специфична оптика за специфичен резултат. както и да ти относително независим от светлинните условия.

    малко ли е?

    залеза си е съвсем обикновен залез, каквито всеки любител снима със стотици в началото. това, което му липсва по-скоро е филтър – неутрален градиент за по-добра експонация. както и е трябвало да поизчакаш слънцето да слезе още малко.

    http://i21.photobucket.com/albums/b259/givanov/581_varna.jpg
    http://i21.photobucket.com/albums/b259/givanov/580_varna.jpg

    тези са с дигитално апаратче също така.

    има място и за цифрови сапунерчета и за дслр. несравними са. просто на цифрачето не-дслр никога не можеш да избягаш от малката матрица, алчнотията за мегапиксели на клиентите, и фиксирания обектив.

    не че е задължително със скъп дслр и оптика да правиш супер снимки

    просто ти дава повече свобода да реализираш идеите си.

  13. @george:

    Прав си. Съвсем не е малко! DSLR-а наистина дава много по-голяма свобода, за сметка на по-голямо тегло (и повече инвестирани средства;-) …понякога ако си на път, трудно е да носиш със себе си 5 килограма фототехника, и затова компромисен малък цифров фотоапарат може да се окаже добър помощник:)

    Аз това и казах — когато снимах с 350D (нищо, че беше за малко), усетих свобода, възможност за правене на кадри, каквато никога не бях усещал при работата ми с малкия Pentax.

    Под слънцето има място и за DSLRs, и за small digital cameras:)))

    А за залеза… Може и да е обикновен, а може би просто аз не съм успял да предам цветовете и настроението с Pentax-а така, както го виждаха очите ми… За мен си беше необикновен залез, много красив, приказен:) Би ми било интересно да видя, как същият залез би могъл да бъде предаден чрез изразните средства на един голям фотоапарат, но за съжаление, тогава имах в себе си само малък… Така че май никога няма да научим;-)

    Твоите снимки са хубави:)

  14. Този пост ми подейства много успокояващо на душата, като го сравнявам с писанията на някои (безспорно добри) фотографи, които обяснават как ако апаратът ти не е DSLR и ако не поддържа RAW формат, направо забрави. Аз самата имам Panasonic FZ7 – не защото смятам, че по-добро от него няма, а защото това е най-доброто, което можах да си позволя финансово. Ако не ми бяха дали една награда, и него нямаше да си купя. Адски е “шумен”, но с повечко усилия може да сe постигне и това. А и от “шумна” снимка може да излезе нещо.

    От друга страна, познавам хора, които, имайки огледално-рефлексни апарати, снимат с тях абсолютно безсмислени неща. Така че напълно съм съгласна с теб, че най-вече от човека си зависи, от неговия вкус и въображение. Аз самата бих имала огледално-рефлексен апарат, ако можех да си го позволя, но се опитвам да постигна каквото мога и с моя “шумен” приятел.

  15. @Светла:

    Радвам се, че така ти е подействал моят текст;-) (а снимките ти са хубави… тази с чашата ми хареса особено:-)

    Истината е, че ми се прииска да споделя мнението си за DSLR-ите и малките фотоапарати, защото моят приятел ми каза “Аз никога няма да се върна назад към сапунерките, DSLRs are the only truth” (или нещо подобно), а същият този човек някога беше започнал, също като мен, да снима цифрово с Pentax Optio S40. Едно е да кажеш “DSLR-ите дават по-голяма свобода на изразяване, и правят по-качествени снимки”, и съвсем друго е да отречеш изцяло правенето на снимки с не-DSLR!

    FZ7, въпреки шума, съвсем не е лоша машинка в “малкия” клас.

    Всеки снима с каквото може… Аз си мечтая един ден да мога да снимам свободно с голям фотоапарат (DSLR вероятно), но да имам и малък/среден, от типа Lumix FZ7/FZ8 или Canon S3/S5, защото този клас фотоапарати ти дават по-голяма свобода от повечето pocket модели (имаш ръчни настройки, запис на видео, нелош zoom), и в същото време, FZ7/8 и S3/S5 не са толкова големи и тежки, каквито са повечето профи фотоапарати.

    Малкият фотоапарат ще е винаги с мен, големият — понякога:)

    Наскоро в блога на AmbientDefocus попаднах на линк към сайта на един пич, който снима с мобилен телефон, и съвсем не бяха лоши снимките (е, обработени са повечето, ОК, но все пак…):
    http://davidhelank750i.blogspot.com/

    Така че… Важен е инструментът, с който се снима, но е важно и кой снима;-)

  16. е разбира се, компактния апарат ти дава качество, което за което иначе би се охарчил доста повече. и в никакъв случай не може да се каже генерално кое е по-добре от двата варианта.

    аз съжалявам че модната линия се насочи към пластмасари с малки матрички и много пиксели (при това на все по-малка площ матрици). липсват ми сериозните компактни апарати от сорта на canon pro1, olympus c8080wz и т.н.

    липсва ми и canon g2/g3. много повече от това, за което може да си мечтае човек, който се увлича да снима като има време – безкомпромисни 4 мегапиксела, роу формат, много светъл и рязък обектив, малки габарити.

    аз си купих дслр когато ми се доснимаха портрети и неща с по-плитък фокус, които просто моето оли 8080 нямаше как да ми даде. иначе ако не се бях увлякъл по това, сигурно още щях да си карам с компактното олимпусче, което между другото има убийствено добра картина :)

    PS това е новият фото-журнал на пича с мобилния телефон. определено ИМА какво да се види там!

    http://davidhelank800i.blogspot.com/

  17. @george:

    Благодаря:)

    Посетих и новия му сайт… Впечатляващо е, наистина! На кой са му необходими повече доказателства, че може да се снима с всичко;-)

  18. Поздрави за добрия текст.

    Имам един въпрос. Какво значи DSLR-like модел?
    Или е огледално рефлексен, или не е.

    като цяло за мен, спорът ДЛСР вс. Не-ДЛСР е супер безсмислен.
    Ясно е, че се поддържа най-вече от собственици на “огледала”, които в качеството си на “про-та” или “семи-про-та”, отричат всичко. Нормално е, когато си се изръсил два бона, че и отгоре за тяло и обективи, да поставяш твойта машина на пиадестал.

    Но…, тук идва голямото НО!
    davidhelank750i.blogspot.com (10Х Мишел) е чисто доказателство, че не машината, а ЗАУ (Зад Апаратното Устройство) стои зад добрата снимка.

    Съгласен съм, че по-малките фотоапарати имат пределни възможности и трудно могат, да бъдат надхвърлени, обаче техниката се купува, но “погледа” НЕ!

  19. @Стефан:

    DSLR-like значи фотоапарат, който по функционалност се доближава до DSLR-ите, но все пак си остава компактен апарат без възможност за смяна на обектива… :)

    И си прав за погледа…

    Аз лично вярвам, че за определен тип снимки може да се ползва с еднакъв успех и DSLR, и малък цифров фотоапарат.

    За друг тип снимки само един голям DSLR може да се справи…

    Така че “има място под слънцето” за всички видове :)

    Cheers:)

    PS Линкът на снимащия с камерафон фотограф е от Ambient Defocus;-)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *