Седя си аз пред писито, до мен една студена мексиканска бира, горят свещи, и в цялата тази приятна вечерна обстановка се опитвам да избера десетина от най-хубавите ни снимки от морето… а още дори до draft не съм стигнал. Уффф…

Та се присетих случайно, че нейде през далечната 2005-а година бях написал следната смешна скороговорка:

Бодър бобър бодро бъбри,
Бъбри бодро, бъбриви бобре!
Бъбриви бодри бобри бодро бъбрят,
Бъбрете бодро, добри бъбриви бобри!

Една усмивка няма да навреди никога:))) А сега обратно към фото-селекцията! ;-D

(снимка: Francesco Ungaro/UL)

Update (2024/Jan/25):
a) Автори на тази скороговорка всъщност бяхме аз и Ани! Credits, where credits are due… нищо, че малко позакъсняло!
b) Същата скороговорка я бях навремето публикувал и в hulite.net — прекрасно е, че този сайт за поезия и писане все още съществува.
c) Неотдавна пуснах едно бързо търсене за “бодър бобър бодро бъбри” и се оказва, че нашата скороговорка е вече почти със статут “народно творчество” — има я на много места, почти никъде я няма със споменаване на автора/авторите. 🤣 Нищо, това всъщност е хубаво — така това миниатюрно произведение има шанс да живее по-дълго и да го помнят дълги години. И ние да сме дали нещо на света, нали. ;-)