Не знам, какво да кажа. Предпочитам да не коменирам твоята история и гледна точка. Ти си знаеш, защо си убивал и дали ти е било приятно при това или не.

Само едно ще ти кажа: достъчно ненормален и жесток си, за да прецениш, че боята на колата ти струва повече от живота на човек или животно. Радвам се, че не те познавам. И се надявам никога да не се запознаем…

Благодаря за коментара!

Истината е, че се получи много силна реакция на моя блог пост, но на следващия ден аз бях заминал на морето, в 6 сутринта, и нямах интернет за близо 12 дни… Когато се върнах, вече нямах сили да пиша повече и да отговарям… :-(

Случката ме натъжи тогава много… Сега не ми се мисли повече за това.

Да, наистина, образованието не е гаранция за нищо, камо ли за човечност…

А дали си е струвало да пиша? Не знам. Но не можех да постъпя иначе.

Не мога да променя света, но мога да променя себе си. И мога да говоря свободно, когато чувствам, че е необходимо…

Благодаря още веднъж за коментара! :-)

А на всички, които не съм отговорил — благодаря ви за реакциите и на вас! Дори на тези, с които не съм съгласен;-) Пиша малко закъсняло, но наистина, вече след самата случка, повече не ми се говореше… Дано ме разбирате:)

Уви, високото образование (за пореден път се убеждаваме в това) не е гарант за висока култура, човещина, чувствителност, отговорност, любов.

Браво, Мишел! Браво, момче! Всичко си е струвало труда ти. И зареждането на апарата, и писането в блога, и справките в сайтове, в законите… в името на негово Величество подрастващият Човек.

Longanlon, тоя защитник на птиците, който ги убива, защото го дразнят, е изтърван, но как е попаднал именно там, където никак не му е мястото - да защитава птиците!? Oт кого да ги защитава? От себе си и себе подобните, недоумявам!?… Този наш общ блогърски познайник е и член на бг дружество за защита на питиците!? Горките птици, горките ние! Пази Боже, сляпо да прогледа!

Мишел, не се познаваме лично, но те подкрепям и те подкрепям в позицията ти и знай, че не си сам. Направете с Ани, Йовко и всички, които мислят като нас, каквото трябва,за да защитим и опазим птиците от техният защитник.

-ето защо “природозащитник” е считана за мръсна дума.

Един момент в коментара на Лонганлон ми направи особено силно впечатление:

“Да си природозащитник означава да си загрижен за видовете, не за индивидите.”

Тук се сещам за Сартър, който не ми е от любимите философи, но има някои разсъждения, които намирам за важни. Едно от тях е - цитирам по памет - никоя война, в която е убито дори и едно човешко същество, не е оправдана. Нека не се впускаме в темата за войните, но тази мисъл идва да внуши и нещо друго - къде ще му излезе краят, ако приемаме хората само за “видове”, за представители на определен етнос, религия и т.н.? Без предпоставката за значимостта на хората като индивиди, можем да се впуснем във всякакви “прочиствания”, заклеймяване на определени групи като “терористи” и тъй нататък.

Това ми изглежда аналогично и за животните, особено ако човек се има за природозащитник. Тоест, ако допуска опазването на животните като базисна ценност. Дали опазваме животните, защото обичаме животните, или с цел съхраняване на някакъв екологичен баланс? А как е възможно да “обичаме” животните като цяло и да ни доставя удоволствие да убиваме индивидуални екземпляри?

От друга страна, това, което Лонганлон ни казва, не си го е измислил той, това е в общи линии философията на ловците, които като цяло са дълбоко убедени, че обичат животните. И тъкмо защото ги “обичат”, възстановяват техния “баланс”. В този смисъл, въпреки че Петър лично е убил онова гълъбче (съвсем не заради природния баланс), той е представител на солидна (и легална!) общност, която разсъждава като него. За мен е плашещ фактът, че е тръгнал да стреля птици в града, но по-хуманно ли е да стреля сърни в гората? Или да си професионален войник?

В заключение, смятам, че въпреки че отделната личност Лонганлон е отговорна за това, че трепе животинки само за удоволствие, работата не опира само до него и до неговата същност. Случката повсига въпроси, които ни карат да се замислим и над себе си (аз лично се замислям над себе си, не че карам някой друг да го прави).

Сори за пространните разсъждения - мога да пиша и още, ама ще млъкна.

Вече наистина мисля преекспонирате проблема (ако е проблем въобще), но както и да е… предлагам да насочите справедливия си гняв не към ловът като спорт (и не се заблуждавайте че всички ловци консумират дивеча който са обстреляли много често улова не става за ядене: ако искате пример прочетете малко за Trichinella spiralis и дивите свине и ще видите, че съм прав), а към залесяването на опожарените горски масиви например. И си набийте в главиците, че екологичните проблеми не се решават толкова на дребно (те и за това не се решават щото трябват много пари).