За безсмислената жестокост

Гълъб на перваза на моя прозорец...Дори не знам, как да започна…

* * *

Вие какво бихте направили, ако на перваза на вашия прозорец кацне гълъб? Ще се усмихнете? Ще останете безразлични? Ще сложите малко трохи, за да го нахраните, следващия път, когато долети? Или ще го застреляте хладнокръвно?

* * *

Съвпадение, може би, но тъкмо когато започвах да пиша, един гълъб кацна на перваза на прозореца вкъщи, поседя малко и отлетя. Успях да го снимам дори (е, не че снимката е върха, но се вижда, че има гълъб там;-), през съклото… А поводът да взема виртуалното перо в ръка в този дъждовен понеделник, са две поредни публикации в блога на Петър Стойков, a.k.a. Longanlon.

В първата авторът разучава законодателството на Република България по повод притежаването и използването на въздушна пушка, като заключава, че у нас е разрешено убиването с и без причина на следните животни (цитирам):

…гълъби, врабчета, чайки, лалугери, плъхове, гущери и водни жаби, безстопанствените кучета и бездомните котки…

Човекът надлежно попитал и в полицията:

Отправих питане към зам. началника на местното РПУ относно реда и начина на ползване на пневматично оръжие в рамките на града и отговорът беше, че няма закони, наредби или решения на ОбС, които да го регулират. Т.е. може да се стреля и в града… […]

А законите, които цитира Longanlon, са: Закон за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) и Закон за биологичното разнообразие (ЗБР).

Странно защо, но е пропуснал друг един закон: Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Но за законите ще кажа малко по-късно.

* * *

Втората публикация на Longanlon е от днес. Там той описва с гордост, как е убил първия си гълъб, който му е досаждал (цитирам):

Още докато разопаковах пушката в офиса си, на балкона ми имаше неблагоразумието да кацне един от ония гълъби, които се въдят със стотици наоколо и са си избрали как пък точно нашия етаж да висят и серат, изнервяйки ме с гукането си по цял ден. И нахални са станали – като изляза да ги гоня почти не се плашат, само направят едно малко кръгче и пак се връщат. Без да ставам от дивана, извадих пушката от опаковката, заредих я с първата чашка и като на шега се прицелих от около 5 метра през стаята към отворения прозорец на балкона. Гълъбът просто падна и не мръдна – входът на чашката […] беше отзад към средата на гърба, а изходът – при основата на врата отпред. Тия птици, казват, били вкусни… може да пробвам да сготвя някой път, колкото за спорта.

Има и снимка. На нея, разбира се, виждаме убития гълъб на асфалта. “Трофеят” на “героя”…

* * *

Побеснях, честно.

Млад, интелигентен човек, член на MENSA-България и на Българското дружество за защита на птиците (!), заявява от страниците на своя блог, че си е купил въздушна пушка и смята да убива с нея животни за удоволствие! (Ако това е тъпа шега, то е много тъпа, наистина… Но снимката на мъртвия гълъб изглеждаше истинска, за съжаление…)

Но не и да ловува, за да оцелее, а просто така! Защото му е скучно. Защото гълъбите го дразнят с гукането си, защото кучетата и котките разнасят зарази, и защото животни като чайка или пък врабче са били пропуснати да бъдат споменати изрично в законите!

Услужливо от страна на Longanlon обаче, той пропуска да цитира един друг закон – а именно, Закона за ветеринарномедицинската дейност, в сила от 02.05.2006 (ще го цитирам от сайта на IWNS.org, макар че го има публикуван и на много други места).

И така, нека видим, какво казва този закон за случаи като този – малтретиране и/или убийство на животни без причина. Ще цитирам глави седма и тринадесета, както и допълнителните разпоредби:

Глава седма:

ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ

Раздел I. Изисквания за защита и хуманно отношение към животните

Чл. 151. Забранява се:

1. причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни, освен в случаите, посочени в чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3, или при самозащита;*

Глава тринадесета:

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 422. (1) Който наруши забрана по чл. 151, т. 1, 6, 7, 16 или 17, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., а при повторно нарушение – от 200 до 500 лв.

(2) Когато действията по ал. 1 са извършени с особена жестокост или са причинили смърт на животното, глобата е от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1000 лв.

[…]

Допълнителни разпоредби:

§ 1. По смисъла на този закон:

33. “Животни” са бозайници, птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни, други гръбначни и безгръбначни животни, отглеждани от човека със стопанска и нестопанска цел или обитаващи дивата природа.

[…]

Както се вижда от цитирания закон, младият “ловец” с въздушна пушка, попада под ударите на глава седма, точка едно, и предвиденото наказание е глоба от 200 до 500 лв., тъй като очевидно гълъбът е мъртъв, и това не е случай на самоотбрана!

Важно ли е това? Само ако има инспектор, който да следи спазването на закона…

И се питам още, защо у нас малтретирането и убийството на животно се смята за нещо дребно, за което се дължи единствено и само глоба, докато в много други цивилизовани държави то се наказва и с лишаване от свобода и/или полагане на обществено полезен труд?

Може би защото и защитата на хората в България не е особено голяма, не само на животните…

* * *

Понякога се питам, хора ли сме… Или сме хора само на думи, а вътре в себе си таим безумно много жестокост, и само търсим повод да я излеем на бял свят, стига да може да ни се размине безнаказано… :-(

Ето, този човек е прочел няколко закона (единствено с цел да разбере, кои живи същества не се ползват със защитата на някой специален закон) и е заключил, че може да убива ей-така, защото му е скучно, защото си е купил въздушна пушка, и защото не му се стреля по хартиени мишени… Явно се чувства и безнаказан, щом споделя “откритието” си в блога си.

Няма значение, че такива постъпки са безсмислени, неморални, глупави и жестоки. На човека му е кеф – стреля си. Утре, ако прочете друг закон и открие, че някой е пропуснал да спомне малките деца в него, като “защитен вид”, ще се зарадва и ще излезе да стреля на някоя детска площадка.

Само страхът от наказанието ли ни прави поне частично човечни? Колко голяма е стъпката от “човек” до “чудовище”? Един параграф разстояние?

Да разучиш законодателството в България (дори и едностранчиво), само за да установиш, че няма кой да те накаже (според теб), ако убиеш врабче, гълъб, чайка, бездомно куче или котка, лалугер, плъх, гущер, водна жаба?

Защо, се питам? Не може ли да се стреля по мишени? Не може ли да се стреля в компютърна игра? Трябва ли да отнемеш живота на живо същество, за да се почувстваш добре?

Ние, хората, споделяме тази земя не само с хора. Споделяме Земята и с безброй други живи същества – животни, растения, насекоми, дървета, цветя, птици и риби. Те съжителстват с нас.

Да убиеш животно от глад, или при самоотбрана, е едно. Да убиеш от скука, за удоволствие, е нещо съвсем друго!

Защо ще отнемеш живота на гълъб? Защото те дразни гукането ли му ли? Толкова ли е ужасно това? Достатъчно основателна причина ли е за безсмислено убийство?

А ако те дразни плачът на бебето на съседа, какво, и него ли би убил ей-така? Или пък скитникът на улицата, който събира кашони, мирише лошо и разнася зарази? О, може би да, може би и тях, но само ако законът позволява. Явно това е разсъждението на Петър!

Какво ни прави хора? Хуманни? Именно това, че имаме разум да разсъждаваме, и сърце, да чувстваме!

“Създание” (не знам как да го нарека иначе) като Петър Стойков, няма сърце. Той може да има могъщ интелект, може да има мускули, може да има дипломи и отличия, да членува в Менса-България, но това не значи още, че има сърце, и може да се нарече човек.

Защото човек със сърце никога не би убил без нужда…

* * *

Наскоро имах удоволствието да се разходя с Йовко и Ясен на една от техните фоторазходки. Пощракахме малко, аз успях да направя и една страхотна снимка в парка на гълъби в любовен период, които си играят. Бяха красиви… Никога не би ми хрумнало да насоча друго, освен фотоапарат, към птица, или друго живо същество, дори и мравка. Всяко животно е красиво по своему и има своето място под слънцето.

Гълъби в любовен период (снимката е моя, Nikon-ът е на Йовко;-)
(Снимката е моя, от същата фоторазходка, но Nikon-ът D200 заедно с Nikon 80-200 телеобектива, бяха на Йовко… Страховит фотоапарат е това като комбинация, прави ужасно добри снимки! Публикувам тук снимката с разрешението на Йовко:-)

Само ние хората явно сме се самозабравили, че да стигнем дотам да си позволим да отнемем живот от скука… :-(

Не знам, какво да кажа повече…

Хранил съм гълъби понякога, и врабчета. Любувал съм им се, как летят, или си чуруликат за нещо помежду си. Не мога да си представя да убия птица или друго животно за собствено удоволствие… Наскоро Тишо писа, че нацията ни деградира. Не знам дали е бил прав, погледнато в общ план, но знам, че някои хора наистина деградират. И никакъв висок коефициент на интелигентост няма да ги спаси…

* * *

Винаги съм си мечтаел да имам блог и да пиша в него за красиви неща, но понякога се случва да не мога. Както сега. Не мога да премълча случка като тази. Иначе щеше да ми тежи много…

Казват, че силата на словото често е по-голяма от силата на оръжието (може би затова сега управляващите се уплашиха като че ли от силата на свободното слово).

И именно затова е толкова важно ние, пишещите, да не хабим думите си, и да ги използваме за промяна към добро, за съзидание, а не за разрушение! Защото думите могат и да възпитават. И да кажеш на страниците на блога си: “Убивайте на воля гълъби, врабчета, чайки, лалугери, плъхове, гущери и водни жаби, безстопанствени кучета и бездомни котки, защото прочетох, че тях можем да убиваме безнаказано!” (както казва Петър), е срамно, грозно!

На какво ще научим децата ни така? Вместо да нахраниш животно, да го погалиш, да се погрижиш за него, ти ще го убиеш? Защо? Заради манията за величие? Заради скуката?

По целия свят хората хранят гълъби и врабчета и всякакви други птици, родители учат децата си на добро, като им показват с примера си, как да се погрижат за животно, което е болно или гладно.

Не и Петър. Той ни показва с примера си как да убиваме ненужно, от скука, и как високият интелект невинаги върви със сърце, което да го насочва в правилната посока…

Тъжно и болно ми стана. Извинете за предългия ми пост…

* * *

Последно, какво може да се направи?

Може да се опитате да влезете във връзка с някое дружество за защита на животните, като “На ти с природата” или БДЗП (аз вече опитах), или с някой от инспекторите, които следят за спазването на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Една или повече глоби може би ще подействат по-добре превантивно на хора като Петър, от всичките ни коментари, взети заедно…

____________
Бележки под линия:
* Чл. 159, ал. (3), допуска клане на селскостопански животни, които се отглеждат за добив на месо и суровини; които са лекувани от незаразни болести, но лечението е безрезултатно или е стопански неизгодно; за ликвидиране на заразни болести; за религиозни ритуали на регистрирани вероизповедания.
Чл. 160, ал. (2), допуска умъртвяване на животни при ликвидиране на заразни болести; дератизация; нападение на хора от животно и самозащита; практикуване на лов по реда на Закона за лова и опазване на дивеча и на риболов по Закона за рибарството и аквакултурите.
Чл. 179, ал (3), касае само евтаназията на животните, и само в присъствието на ветеринарен лекар.

UPDATE (2009/03/07): URL-тата в блога Петър са променени:
“Стрелба с въздушна пушка – законови рамки” > http://kaka-cuuka.com/98
“Първата въздушна пушка” > http://kaka-cuuka.com/99
Също и попаднах на един форум: http://www.nalov.com/forum/lofiversion/index.php?t7338.html
…където темата е интересна, и разкрива до голяма степен същността на нас, хората — за (зле прикритата) жесткост вътре в нас, хората…

Ще заключа коментарите към темата, тъй като е доста стара, но ще оставя включени trackbacks/pingbacks… Ако бихте искали да добавите нещо, напишете го във вашия блог, и най-вероятно линкът автоматично ще излезе след коментарите.

48 comments |



Comments to “За безсмислената жестокост”:

  1. yovko Says:
    1

    Авторството на снимката си е изцяло твое – няма никакво значение, че е правена с мой фотоапарат, затова не виждам смисъл да ти разрешавам каквото и да е…

  2. Michel Says:
    2

    @yovko:

    Аз съм автор, но пък магическият Nikon е твой… с малкия ми Pentax не бих постигнал такъв резултат, и да исках… :-)

  3. NRA Says:
    3

    мани го тоя селтик, тръгнал да бие гълъби.

  4. turin Says:
    4

    Мишел, поздрави за снимката — ти още тогава каза че си уловил кадри с птиците, но не бях виждал; харесвам снимката, някак сладка е и не е само до апарата — ти ги дебна дълго. И аз опитвам да снимам така птици, досега не съм успявал ;)

    За другото нямам думи… :(

  5. Michel Says:
    5

    @turin:

    Мерси:))) Всъщност, тогава не ги дебнах дълго, бях се зазяпал по един гарван, и по едно време Йовко каза “Виж, виж, гълъбите пак се заиграха!”, и аз насочих неговия D200 в тази посока, и успях да уловя няколко кадъра “в движение”, този е най-добрият:)

    А за другото… и аз нямам думи. Свършиха ми… :(

    PS С удоволствие пак ще дойдем с вас на фоторазходка някой ден:)

  6. Никола Наус Says:
    6

    Мишел, имам ключов въпрос, който няма нищо общо с фотографията..

    Ядеш ли месо?

    Ако да, аз бих изтрил този пост на твое място. Или пържолките които хапваш чат-пат са произведени по по-хуманен начин?:)

  7. Michel Says:
    7

    @Никола Наус:

    Не, не ям месо. Но не това е важното тук. Става дума за принципен въпрос. Едно е да убиеш, за да се храниш. Друго е да убиеш за забавление, просто така.

    Аз съм принципно против второто.

    Всеки с различни принципи…

  8. lyd Says:
    8

    да, високият интелект невинаги върви в комплект с добро сърце; замислял ли си се защо толкова много хора се хвалят с коефициента си наинтелигетност или с дипломата си, но не и с доброто си сърце? доброто сърце в нашия език често е синоним на наивност или липса на други положителни качества. има една книга, how to be good. на бг е преведена като “трудно е да бъдеш добър”. една моя ученичка предложи следното обяснение, ” представяш ли си някой в бг да си купи книга със заглавие “как да бъдеш добър”?

    лесно е да пишеш в блога си без много да му мислиш; как да се сетиш, че носиш отговорност за читателите, че възпитаваш с думите …

  9. Никола Наус Says:
    9

    Въпрос на гледна точка са казали хората. Който не яде месо разсъждава по един начин, който яде — по друг. Всичко е на подсъзнателно ниво според мен..

  10. Георги Станков Says:
    10

    Спомням си истинска история, разказана ми от един приятел.
    Преди около двайсет години почвал работа в някакъв научен институт /в случая е маловажно кой, той всъщност отдавна е закрит/. В кабинета били трима души – млади научни работници, знам ли, може би на възрастта, на която е Петър Стойков сега.
    “Младите учени” проявявяли някакви усилия да развиват активна умствена дейност, но понеже било началото на лятото, прелестните ухания на разни цветове и топлото време им пречели да се съсредоточат. Отворили прозореца, малко да се проветри и дано свежият въздух им донесе по някоя и друга свежа мисъл в главите… И…
    Тогава на прозореца им внезапно кацнал гълъб, койте след малко влетял спокойно и в стаята. И като че ли винаги го е правил, настанил се на едно бюро, понадул се и гукнал. При което единият от тримата /на възраст може би колкото Петър Стойков/ възкликнал радостно: “Я, Духът Божи!”
    Това си било по-скоро метафорично представяне на нещата… пък може и да не е.
    И така си осиновили гълъба, който започнал ката ден да ги посещава, за да го хранят.. Бюрото до прозореца, на което кацнал за първи път, станало негово място и с времето върху му се натрупал пласт от изпражнения и перушина, който пък се превърнал в дебела твърда купчина. Но младите хара /възрастни тогава вероятно колкото Петър Стойков е днес/ си се радвали на гадината… докато се заженила и тръгнала да търси дом за себе си и булката.
    Та такива ми ти работи…
    Просто си мисля, че е нормално възприятието на хората за нещата около тях да е доста различно. Но в случая с поведението на Петър Стойков мога да кажа, доколкото професионалната ми подготовка го позволява – леко клони към патологично.

  11. Ани Says:
    11

    :-) Никола, може и да имаш право, но аз например не съм вегетарианка, и въпреки това споделям същите разсъждения като Мишел.

    Не бих убила нито едно живо същество просто така, за забавление.

    Не мога да уважавам садистите.

  12. smiling Says:
    12

    ужасно :(((

  13. molif [bg] » Празни мисли на един празен човек*… Says:
    13

    […] Този пост ме накара да си припомня следния текст: […]

  14. Dvemp Says:
    14

    Ужасно грозна постъпка.

  15. skoklyo Says:
    15

    Мернах връзката, докато траках коментар на Лонганлон, и мисля, че изпадате в крайни оценки – не е садист. Дори ще добавя, че спонтанната реакция на Мишел да го насини с тежък предмет, ако му се удаде, е всъщност израз на садизъм. Всички носим насилието в себе си, дори ако някои се преструват на разсеяни.

    Освен това насила хубост не става, не можеш да въплътиш морала в закон, защото ще сътвориш поредния Франкенщайн. Едни от най-лошите работи почват с едни от най-добрите намерения, ала приложени едностранчиво. Някои неща трябва просто да бъдат оставени на свободния избор от едно положение нататък.

    При достатъчно добра и разумна аргументация, вярвам, че Лонганлон ще остави пилците на мира, в противен случай би заел позицията на твърдоглав идиот, а едва ли това е по вкуса му.

  16. Michel Says:
    16

    @skoklyo:

    При достатъчно добра и разумна аргументация, вярвам, че Лонганлон ще остави пилците на мира […]

    Това би било хубаво:) Много дори:)

    PS Излизам оффлайн за няколко дни…

  17. Marfa Says:
    17

    Аз например не съм вегетарианка. Ям пилета. И прасета ям. И котката ми и тя яде месо, щото е котка. Едно е да убиеш пиле, за да го изядеш. Съвсем друго е да простреляш с въздушна пушка гълъбче, щото те нервирало. Жалко за този, дето не го разбира. На мене ми дойде до гуша от този повсеместен бабаитлък, честно. Не разбирам защо трябва да се обяснява защо е грозно да стреляш по гълъбчета за удоволствие, не ми е ясно как точно трябва да обясня защо е отвратително да изтезаваш малки котенца. Това, че ям месо, означава ли, че би било съвсем нормално да започна да изтребвам всяка живинка около себе си всеки път, щом ме обсеби скуката?

    Изключително тъжна публикация, Мишел :-(

  18. simplyblue Says:
    18

    уф.. много много тъжно, наистина :-(

    Marfa ми взе думите из под пръстите…

  19. ENEArt : write your life! » Says:
    19

    […]

  20. cx Says:
    20

    Рядко чета блога му и нямах мнение за този човек, нооо вече имам :)
    Не е единствен, между другото, доста са. И все предимно на невръстна възраст… или акъл.

  21. Георги Says:
    21

    “Боя изгражда” както казваше учителя от улицата. (Днес за 3-ти път го цитирам).
    Та един добър бой и после да върви да стреля. Друг е въпроса, че за 30-40 лева всеки квартален келеш може да си купи въздушна пушка.

  22. Longanlon Says:
    22

    Aх, колко хубаво – станал съм обект на дискусия…

    Мишел@
    Ловът е спорт от столетия – именно спорт, а не безсмислена касапница. Ловците стрелят за удоволствие, но не са безмозъчни убийци, а спортисти и природолюбители – те се грижат за дивата природа и внимават по какво стрелят, за да не нарушат равновесието в нея.

    Гледам, цитирал си Закона за ветеринаромедицинската дейност… Чудно ми е (а и на юристите им е чудно, питал съм) как именно се доказва, че дадено животно е убито по смисъла на този закон “без нужда”? Каква нужда? От храна ли само? Не бивало да се убиват животни за удоволствие? А да носиш кожени обувки не е ли удоволствие??? Изпадайки в хуманистични прозрения за собствената ни същност и отричайки базовите принципи, на които действа природата, ми изглеждаш като някой сноб, който смята (прости заемката ми от Вазов) че като пръдне мирише на люляк, а от задника му излизат пеперуди.

    Аз се смятам за природозащитник – обичам животните и природата, член и активист съм на Българското дружество за защита на птиците от осем години, имам домашни животни (морско свинче, тарантула, котка, рибки и най-хубавият аквариум, който си виждал), които много обичам. Именно за това смятам, че по-добре от теб зная какво значи човек да обича природата. Да си природозащитник не означава да отричаш убиването на каквито и да е животни, защото убийството е най-естественото природно нещо, на него се крепят всички хранителни вериги. Да си природозащитник означава да си загрижен за видовете, не за индивидите. Законодателят е определил кои видове имат нужда от закрила – останалите са достатъчно многобройни и с достатъчен капацитет на възпроизводство, за да няма единичният отстрел негативно влияние върху тях.

    Накрая, относно заплахите за саморазправа, които ми отправяш в блога ми – пази си нервите, млад човек си да се ядосваш така. Пък и понеже ти видях телосложението по телевизията (и аз като всички се вълнувам от въпроса с полицейския произвол над блогърите и свободата на словото), позволи ми да предполагам, че всеки опит да ми вземеш пушката може да доведе от моя страна само до силни пристъпи на хилеж, граничещ на моменти дори с гръмогласен смях. Ноу офенс, ама спортът е хубаво нещо – пробвай го някой път :)

    Остани със здраве :)

  23. peshooo Says:
    23

    Ц ц, Longanlon, забележката за телосложението на Мишел хич не е по темата, даже звучи комплексарско, макар и да я прикриваш като съвет да ходи да спортува.

  24. jmryts Says:
    24

    Колко навреме идва този пост: вчера ведях как един съсед замеряше с камъни едно малко, сладко и беззащитно куче. Първата мисъл, която ми мина през главата бе мисълта за отмъщение. Замислих се какво ли е наказанието за подобно деяние. След това се замислих, че е възможно дори въобще да не е наказуемо…
    Благодаря за коза, Мишел! Другия път когато видя подобно нещо ще използвам цитираният от теб закон.

  25. Ирина Марудина Says:
    25

    @Longanlon, започнах да ти пиша в твоята тема. Отказах се – няма смисъл. Но тук ще пиша! “Без нужда” е да убиеш животно, което да оставиш да гние на тротоара. И не ми обяснявай за уличните котки как ще се нахранят, че и те душа носят. Те си имат нокти, ще си хванат каквото искат!

    За мен крачката м/у това да убиеш животно и да посегнеш на човек е нищожна. Според мен насилието над животни може да е отличен показател за характера на човек по време на едно съдебно дело за насилие срещу хора!

    П.С. Най-обичам хора, които приемат другите несериозно заради телосложението им. Но да ти кажа, има много други начини за разправа от това да посегнеш физически на някой ;) В смисъл – има си закони, има си органи, които следят за спазването им!

    Със здраве!

  26. Даниела Says:
    26

    @Longanlon ти си нещастник!
    Най-вероятно еякулираш преждевременно. Не можеш да се контролираш. Или ти е като пръчица. Иди се прегледай, има лек за всичко! И не ми се обяснявай, че не е вярно защото такива като теб съм ги пробвала достатъчно. Необходимо е да знаеш, че жените усещаме това безпогрешно. Повтарям, по-добре се прегледай, ще си спестиш мъка на себе си и на близките!

  27. Eneya Says:
    27

    Мишел – хубава снимка и повдигаш хубава тема. Харесва ми начинът ти на мислене. :)
    Наус, въпросът ти е много дълбокомислен. С тази разлика, че има разлика в тоа да ядеш месо, за д живееш и да обичаш само защото имаш физическата възможност и инструментите.
    Грозно е и безсмислено жестоко.
    Според мен.
    Осъждам лова и изтребването на дребни животни без нужда. (разбирайте лов на фазани, елени и пр.)
    Интересно ми е някой може ли да оправдае по някакъв начин ловуването.

  28. Данчо Says:
    28

    Стига с това тъпо оправдание – “а ти кожени обувки носиш ли” – ми нося, що да не нося… А ти, умнико, ще си направиш обувки от кожата на отстреляния гълъб ли, бе? За това ли го отстреля? За кожата? Да си сготвиш супа, щото няма никакви други достъпни източници на храна ли? Да си направиш индианска украса за мензовската голяма глава? Според която да си природозащитник означава да си купиш въздушна пушка и да стреляш по гълъбите на площада… щото е кеф. Ах, каква чикия, а? Изпразни ли се като застреля гълъба? Почувства ли се ГОСПОД, господар на живота и смъртта? Тъпак.

  29. invertedquestionmark Says:
    29

    @Longanlon, това, че от столетия за определени прослойки ловът е спорт, който може да се практикува със стил, не променя факта, че за много от нас това е неоправдана жестокост. Не забелязах Мишел да отрича убийството в природата по принцип – отрича го като форма на забавление.
    Както и да е, съмнявам се, че въобще ще си направиш труда да вникнеш в смисъла на думите на който и да е, предполагам, че четеш просто за да намериш слаба точка, за която да спориш, така че едва ли пак ще отворя тази тема.

  30. Ирина Марудина Says:
    30

    Освен това преди само 150 години в САЩ например си можел да застреляш някой от робите си без да даваш обяснение на който и да е.

    Искрено се надявам след 150 години да се говори със същата погнуса и към спортния лов!

  31. Георги Says:
    31

    @Longanlon
    Не ни говори тука общи приказки. Няма как да си член на Българското дружество за защита на птиците и като последния галфон да стреляш по гълъби. Нещо не се връзва…

    Иначе спортния лов е спорт за АРИСТОКРАТИ, Ти не бива да го практикуваш ;)

  32. Longanlon Says:
    32

    @Ирина Марудина

    Не за тия “законови” начини говори Мишел в коментара, който е оставил в блога ми. Просто се заканва ако ме види да ми вземе пушката и да ме насини с нея. В този смисъл не го вземам насериозно не защото е по-слаб от мене, а защото без покритие се прави на мъж.

    Не го вземам насериозно и заради очевидната ирония всички да пишем против МВР, че са го привикали, а той също като тия от МВР, да смята собственото си мнение за по-важно от това на останалите и да е готов да го налага с насилие и опитите му да го направи наистина да биха изглеждали точно толкова смешно, колкото тия на МВР.

  33. Енев Says:
    33

    Longanlon,
    цялата тази история ми напомни как навремето като хлапета си гледахме котенца или кученца пред блока, строяхме им къщички и ги хранехме с мляко. После те изчезваха и изгорените им с фасове глави се появяваха забучени по оградите или пък се чуваше, че в еди-кое си лозе “батковците” били закарали “Роза” и й отрязали главата. Винаги съм смятал такива хора за морални отрепки и колкото и да ми говорят за кожени обувки, салами, комари и т.н., мнението ми няма да се промени.
    Не очаквам и разбиране от тяхна страна – такива хора не се трогват лесно.

    Безсмисленото насилие над по-слабия винаги ме е отвращавало. Да, при децата то се среща, защото те все още нямат изградена ценностна система (родителите трябва активно да участват за изграждането й), но когато се проявава у възрастните, за мен това е смущаващо.

    Вчера, един гълъб се подслони от проливния дъжд на нашия балкон. Хвърлих му малко хляб зад завесите, за да не го изплаша. После постоя малко да се изсуши и излетя. Надявам се не към твоя прозорец.

  34. Данчо Says:
    34

    Това последното изречение да се прочете три пъти, за да се схване… ако не го схванете и третия път -откажете се… не ви е дадено да разбирате високоинтелигентните словесни конструкци на членовете на Менза…

  35. skoklyo Says:
    35

    Иванов, я чакай малко, какво е разликата между спортен лов и обикновен лов ?!?

    Освен това може би не си чувал за законните ловни дружини из България, които поддържат дивечовата популация? Смешното е, че без тях животните биха били много по-малко и много по-застрашени.

    Съгласен съм, че “държавата” би трябвало да поеме тези грижи, но всички виждаме колко калпаво се управлява “публичната собственост” и колко фиктивна е отговорността на “органите”. Ловците поне са заинтересовани популациите да се поддържат, Лонганлон изхожда именно от тая гледна точка.

    Аз лично съм превеждал немска книга за копитния дивеч. Понякога просто се налага едно животно да бъде отстреляно, както и едно дърво – отсечено. На такива малки диви територии природата не може да се саморегулира посредством собствените си механизми.

    Против съм именно БЕЗСМИСЛЕНИЯ отстрел, против удоволствието от убиването на живи същества само по себе си, както и против трофейния отстрел.

    Иначе дори с покупката на кофичка Активия човек допринася за страданието на някое животно. Няма смисъл да се преструваме на по-католици от папата, а да постигнем що-годе разумен баланс и да не вършим излишно зло. Убеден съм, че Лонганлон ще обмисли нещата и ще бъде по-отговорен занапред. Има толкоз много начини човек да се забавлява с пушката и без да сее ненужна смърт :)

  36. . Says:
    36

    Long-alone вземи си стреляй по каквото си искаш, но стига си флудил инет-а с твоите лайна за големите ти постижения. Внимавай някой ден да не се застреляш тебе си или някой да не те застреля със собствената ти пушка.

  37. justme Says:
    37

    Не смятах да пиша, но нечии постове ме провокираха. Много пъти е ставало дума за отношението към животните и винаги, когато някой е тръгвал да ги защитава (тъпо, но факт) се е стигало до въпроса “ядеш ли месо?”. Какво общо има едното с другото не мога да разбера?! Значи всеки, който яде месо не обича животните, така ли? А това означава ли, че всеки вегетарянец обича животните? Мисля, че всяка подобна логика е меко казано нелогична, просто…Има нещо още по-нелогично! Да твърдиш, че обичаш животните, а да ги убиваш, защото ти пречела природата им. Ами да, гълъбите гугукат (странно, но факт) и морските свинчета издават звуци и котките мяукат – не е ли дразнещо?! Мен лично най-много ме дразни, че не могат да говорят, а още повече ме дразни, че не могат да стрелят!

  38. Маркуча Says:
    38

    Не одобрявам да се стреля само за кеф, а в града е направо безотговорно. Но… ако живееш в Люлин / Надежда / Дружба / Младост, въздушната пушка си е направо необходима. Аз лично съм живял 9 години в Люлин, имаше цели глутници кучета, много от тях хапеха, а е възможно да са били и бесни. Кметството за тия 9 години не си мръдна пръста, а аз и съседите ден през ден ходехме в поликлиниката. Да бях имал пушка, ни едно жувотно нямаше да остане.

  39. Пил Says:
    39

    Маркуч, всеки който притежава оръжие и се заканва да го използва е общественоопасен индивид (дори може би повече от уличните кучета). Добре че нямаш!

  40. Coprophagus Says:
    40

    съжалявам че ще те разочаровам, но “деянието” на Петър Стойков не попада под ударите на цитирания закон, по-скоро може да бъде глобен за това, че няма ловен билет (може и да има такъв не знам).

    Вече наистина мисля преекспонирате проблема (ако е проблем въобще), но както и да е… предлагам да насочите справедливия си гняв не към ловът като спорт (и не се заблуждавайте че всички ловци консумират дивеча който са обстреляли много често улова не става за ядене: ако искате пример прочетете малко за Trichinella spiralis и дивите свине и ще видите, че съм прав), а към залесяването на опожарените горски масиви например. И си набийте в главиците, че екологичните проблеми не се решават толкова на дребно (те и за това не се решават щото трябват много пари).

  41. Светла Енчева Says:
    41

    С интерес прочетох поста и всички коментари, като, разбира се, за мен най-важна беше гледната точка на Лонганлон. Като се абстрахирам от личните нападки (такава съм си, никоя лична нападка не ми е симпатична… може би откакто като студентка, ангажирана с протестите през 1996 писах разни неща срещу Николай Добрев, а после той умря от рак – е, едва ли поради моето творение, но предполагам поради всичко, което му се струпа, и за което съм допринесла и аз) и се концентрирам върху тезите, се получава много интересна дискусия.

    Един момент в коментара на Лонганлон ми направи особено силно впечатление:

    “Да си природозащитник означава да си загрижен за видовете, не за индивидите.”

    Тук се сещам за Сартър, който не ми е от любимите философи, но има някои разсъждения, които намирам за важни. Едно от тях е – цитирам по памет – никоя война, в която е убито дори и едно човешко същество, не е оправдана. Нека не се впускаме в темата за войните, но тази мисъл идва да внуши и нещо друго – къде ще му излезе краят, ако приемаме хората само за “видове”, за представители на определен етнос, религия и т.н.? Без предпоставката за значимостта на хората като индивиди, можем да се впуснем във всякакви “прочиствания”, заклеймяване на определени групи като “терористи” и тъй нататък.

    Това ми изглежда аналогично и за животните, особено ако човек се има за природозащитник. Тоест, ако допуска опазването на животните като базисна ценност. Дали опазваме животните, защото обичаме животните, или с цел съхраняване на някакъв екологичен баланс? А как е възможно да “обичаме” животните като цяло и да ни доставя удоволствие да убиваме индивидуални екземпляри?

    От друга страна, това, което Лонганлон ни казва, не си го е измислил той, това е в общи линии философията на ловците, които като цяло са дълбоко убедени, че обичат животните. И тъкмо защото ги “обичат”, възстановяват техния “баланс”. В този смисъл, въпреки че Петър лично е убил онова гълъбче (съвсем не заради природния баланс), той е представител на солидна (и легална!) общност, която разсъждава като него. За мен е плашещ фактът, че е тръгнал да стреля птици в града, но по-хуманно ли е да стреля сърни в гората? Или да си професионален войник?

    В заключение, смятам, че въпреки че отделната личност Лонганлон е отговорна за това, че трепе животинки само за удоволствие, работата не опира само до него и до неговата същност. Случката повсига въпроси, които ни карат да се замислим и над себе си (аз лично се замислям над себе си, не че карам някой друг да го прави).

    Сори за пространните разсъждения – мога да пиша и още, ама ще млъкна.

  42. име Says:
    42

    Уличните кучета, наред с хлебарките, комарите и мухите, трябва да бъдат поставени в една категория “обществени вредители” и да се унищожават по безопасен за хората начин без каквито и да било законови последствия.

    -ето защо “природозащитник” е считана за мръсна дума.

  43. Rouja Says:
    43

    Мишел,

    Уви, високото образование (за пореден път се убеждаваме в това) не е гарант за висока култура, човещина, чувствителност, отговорност, любов.

    Браво, Мишел! Браво, момче! Всичко си е струвало труда ти. И зареждането на апарата, и писането в блога, и справките в сайтове, в законите… в името на негово Величество подрастващият Човек.

    Longanlon, тоя защитник на птиците, който ги убива, защото го дразнят, е изтърван, но как е попаднал именно там, където никак не му е мястото – да защитава птиците!? Oт кого да ги защитава? От себе си и себе подобните, недоумявам!?… Този наш общ блогърски познайник е и член на бг дружество за защита на питиците!? Горките птици, горките ние! Пази Боже, сляпо да прогледа!

    Мишел, не се познаваме лично, но те подкрепям и те подкрепям в позицията ти и знай, че не си сам. Направете с Ани, Йовко и всички, които мислят като нас, каквото трябва,за да защитим и опазим птиците от техният защитник.

  44. Michel Says:
    44

    Rouja:

    Благодаря за коментара!

    Истината е, че се получи много силна реакция на моя блог пост, но на следващия ден аз бях заминал на морето, в 6 сутринта, и нямах интернет за близо 12 дни… Когато се върнах, вече нямах сили да пиша повече и да отговарям… :-(

    Случката ме натъжи тогава много… Сега не ми се мисли повече за това.

    Да, наистина, образованието не е гаранция за нищо, камо ли за човечност…

    А дали си е струвало да пиша? Не знам. Но не можех да постъпя иначе.

    Не мога да променя света, но мога да променя себе си. И мога да говоря свободно, когато чувствам, че е необходимо…

    Благодаря още веднъж за коментара! :-)

    А на всички, които не съм отговорил — благодаря ви за реакциите и на вас! Дори на тези, с които не съм съгласен;-) Пиша малко закъсняло, но наистина, вече след самата случка, повече не ми се говореше… Дано ме разбирате:)

  45. ludiagsm Says:
    45

    Здравейте от скоро имам въздушна пушка , която си купих основно заради гълъбите които ми серат по колите. Доста крайно звучи но в моя случай има голям ефект.Искам да ви уверя че гълъбите не са ми били проблем е вярно дразнил съм се когато ми нацвъкат колата отвреме навреме или перваза на прозореца нормално е ,но в нашето мождублоково пространство допреди няколко дни беше направо кошмар и то не основно заради самите гълъби ами заради хората които ги хранят с оставащия им от домакинствата хляб.
    Да храниш гълъбите няма нищо лошо, но дали наро4но или слу4айно те ги хранят на средата на паркинга при което може да си представите какво става тъкмо си измия колата и на следващата сутрин е нацвъкана все едно е била в кокошарник а както знаете пилешките …. влизат в няква реакция с лака на боята и ако не се измият в рамките на няколко 4аса остава петно което дори и с пастиране не може да се махне. Аз съм горе долу културен човек реших да опитам да реша проблема си като помоля комшиите ми който хранят гълъбите просто да не хвърлят хляба насредата на паркинга ами малко по-встрани на площадката. Така и направих наистина човешки помолих моля ви недейте да ги храните тук а 20-тина метра по назад така и така в крайна сметка за 5 минути се разбрахме и те обещаха да не ги хранят близо до колите. Нещата се пооправиха за ден два и хоп само след седмица все едно нищо не сме говорили пак старата история всяка сутрин колата нацвъкана всеки ден мивка и пак на другата сутрин ужас изкарах няколко дни така отново помолих казвам така и така 2000лева съм дал за боята моляви се недейте да ги храните то4но тук. Така и не ме послушаха. Все си казвах ще си купя пушка ще си, купя пушка и хоп преди няколко дни имах път към един търговски център в който имаше такъв магазин и си взех още първия ден заминаха 6 гълъба в кофата за боклук от където пък клошарите си ги взимаха уж за котките им ама май са си за тях, както и да е. Естествено хранещите гълъбите комший веднага нададоха вой 4е щели да се обадяд в полицията и тн, аз казах: помолих ви няколко пъти щом не разбирате от дума явно това е начина но те гълъбите не са виновни а би трябвало по вас да стрелям! Та разменихме си любезности но в крайна сметка ве4е втори ден гледам не хранят гълъбите на паркинга и колата ми е 4иста 4ак не ми се вярва и сега след като 4ета в нета за двете крайности за хората които защитават и убиват за кеф незнам 4естно да си призная беше удоволствие някак си в момента в който убиеш гълъба но след това ве4ер а дори и сега си казвам трябваше ли да се стига до тук, неможеше ли просто с думи да се реши проблема а трябваше да си заминат животинките заради 30-тина метра разкарване.

  46. Michel Says:
    46

    @ludiagsm:

    Не знам, какво да кажа. Предпочитам да не коменирам твоята история и гледна точка. Ти си знаеш, защо си убивал и дали ти е било приятно при това или не.

    Само едно ще ти кажа: достъчно ненормален и жесток си, за да прецениш, че боята на колата ти струва повече от живота на човек или животно. Радвам се, че не те познавам. И се надявам никога да не се запознаем…

  47. Biliana Says:
    47

    Michel, фактът, че Стойков е член на МЕНСА не му и никога няма да му помогне, с каквото и да било. Определени точки по някакво си IQ в никакъв случай не те правят умен човек. За истинската интелигентност, справка: Daniel Goleman.
    Въпреки че постингът ти е стар, се включвам чак сега. Стойков не е интелигентен човек. Той е с мозък на неспасяем военен. Точно като собствения ми дядо, който навремето питаше “За какво ти е коте? Да не дава мляко? Ами папагалът може ли да ти носи яйца? Я да ги хвърлиш, щом не ти дават нищо!”
    Има една категория хора, под името “морално-духовен несретник”. Стойков е чудесен неин представител.
    Enough said.

  48. Michel Says:
    48

    @Biliana:

    Хм, може би съдиш твърде строго… Все пак, самата случка тогава, много-много отдавна, ме натъжи, някак…

    Btw, май е време да затворя коментарите на тази тема (ще оставя pingbacks/trackbacks отключени, обаче) — доста е стара вече, съответно, неактуална… :-)


[ optimiced.com е виртуалният дом на Мишел, уеб/графичен дизайнер от слънчева прашна София | powered by WP & DreamHost | also available in English ]

0.650 / 78 / 24.75