Вчера (както вече писах) беше запланувано да се разходим по улиците на София, от паметника на Съветската армия до НДК и обратно. Велошествие? Разходка с колела и пеша? Всичко заедно! :)

Разходката се получи много хубава!

Бяхме повече от 500 участници – велосипедисти, пешеходци, майки с деца, и просто граждани, които се радваха да излязат заедно с нас за добрата кауза – а именно:

• велоалеи за велосипедистите,
• тротоарите – за хората,
• чист въздух за всички в София!

Имахме си и полицейски ескорт (както си е редно, макар че полицаите не бяха твърде любезни…), имаше участници с музикални инструменти, имаше ужасно много велосипеди на едно място (радост за очите:-) и имаше много усмивки и добро настроение:)))

Снимките от събитието ще говорят по-добре от хилядата думи, които бих могъл да изпиша;-) …но за момента нямам време да подбирам, resize’вам и подреждам – надявам се по-късно да пусна втори пост по темата.

Засега – ето малко снимки, публикувани на други места: (1) antonia.del.bg, (2) kozzmen.blogspot.com, (3) netinfo.bg (всъщност, снимките от НетИнфо са мои, само че са рисайзнати твърде много като размер за вкуса ми;-)

Хареса ми спонтанността на събитието! Не беше Critical Mass, но не беше и митинг (макар че масата беше критична – над 500 велосипедисти и пешеходци на едно място не са шега работа!).

Нямаше политически искания, викове “оставка” или някакви глупави лозунги. За сметка на това, имаше много усмихнати лица, имаше периодични възгласи “велоалеи”, “велобулеварди” (малко на шега;-) и музика с импровизирани инструменти.

А ето и един забавен момент от шествието. През повечето време ние си бутахме кротко колелата до нас, или ги карахме бавно. В един момент от шествието, вдигнах колелото си във въздуха с две ръце. Ей-така, просто ми се прииска сякаш да покажа на целия свят, че това е, което избирам всеки ден, че това е, което обичам:))) Дори носих колелото си 100-200 метра над мен (въпреки 17-те му килограма) – каузата си го заслужаваше;-)

Малко по-късно, видях още един велосипедист да вдига колелото си над главата си.

После още един. И още един!

Малко преди шествието да приключи, точно преди да влезем обратно в градинката при паметника на Съветската армия, видях как пред мен хората започнаха да вдигат колелата си във въздуха и да ги показват гордо на всички! Един, двама, трима, после десет, двайсет…

Едно по едно колелата се издигаха във въздуха под одобрителните ни викове! Беше… беше невероятно. Не бяхме го планирали. Не бяхме се наговорили, просто примерът беше заразителен (може да съм бил аз първи, а може би не, кой знае, това няма значение), беше някак… красиво :-)

Лицата бяха щастливи и усмихнати! За миг, за няколко минути, пътят принадлежеше и на нас, велосипедистите! За няколко минути можеше да се върви свободно по улицата, с колело, пеша, всякак!

Беше хубаво…

След това шествието приключи пак при паметника и се разотидохме, заедно и на групички…

Всичко мина без инциденти, освен една малка случка накрая, за която “За Земята” писаха в тяхното официално прес-съобщение (публикувам съобщението тук, тъй като не можах да го открия другаде в интернет).

Мисля си… би било хубаво всеки ден да можем да караме безопасно по пътя. Би било хубаво да можем да използваме тротоарите по предназначение, а не за паркинги. Би било хубаво всеки един от нас да се замисли, към какво води безотговорното ни отношение към Природата… и че може би колелото е най-разумният избор в един пренаселен град като София.

Сега, докато пиша тези редове, гърбът ме боли все още от упражненията с повдигането на колелото:) Еуфорията попремина, но се чувствам добре. Имах време вчера да се поразходя с много съмишленици от всички възрасти, обединени от едно – любов към колелото. И желание да можем да се движим безопасно по улиците на града. Пеша и на две колела.

Critical Mass? Не. Просто разходка. С благородна цел – да покажем, че ни има. И да напомним, че все още чакаме нашите велоалеи (и тротоари).