Снимката ми попадна случайно преди няколко дни, някой ми я прати, мисля… вече не си спомням добре, откъде (мисля, че някога оригиналът е бил публикуван на PinkBike).

Както и да е, няма значение… Качвам я тук, защото не знам оригиналния й линк, и за да не се изгуби из архивите на компютъра ми:)

Просто ме впечатли… Какви ли не скокове на луди глави бях виждал, но такива сигурно са единици. И винаги съм се питал, като има толкова фотографи наоколо – дали защото се стремят да не изпуснат нито един интересен кадър, или защото снимката на скачащия байкър се очаква да е последната в живота му и за да има с какво да го запомнят хората;-)

Отдавна искам да публикувам нещо за колелата и моята страст към тях – но не за скачащите в пропаст байкъри, а за обикновените “градски” колоездачи (какъвто съм и аз), на които им е толкова трудно да виреят в нашия безумен град на автомобили, разбити пътища, затрупани с коли тротоари и нетолерантни шофьори.

В блога на Велян, обаче, се появиха серия интересни постове по темата “автомобилът в София” и с удоволствие “препечатвам” тук линковете към тях: #1, #2, #3, #4. А в #5 дори и аз се включих малко, вече съвсем по темата, която ме вълнува най-много…

…А именно, кога Столична община и Кметството ще предприемат нещо по въпроса с велосипедния транспорт в София (по-точно, почти пълната му липса – поради нечовешките условия на пътя, липсата на велоалеи и велосипедни паркинги, както и мълчаливото съгласие от страна на Столична община, че автомобилът е като че ли единственото приемливо частно превозно средство на територията на целия град)?

Броят автомобили постоянно нараства, атмосферата на града ни се влошава с всеки изминал ден, и карането на колело (и дори ходенето пеша) в София се превръщат във все по-трудни начинания. Въпреки това, за изминалите години, не се забелязва дори и един единствен знак от страна на градската управа, който поне да намеква, че тя е наясно с проблема и се стреми да го реши и да подобри живота ни на столичани – ако не броим смешните, нарисувани с жълто велоалеи по няколко тротоара в центъра на града, които се изтриха за няколко месеца.

Смях в залата… (малко тъжен).

Това няма да е последният ми пост по темата, но в момента бързам и колкото – толкова… Едно начало:) Ще бъда малко по-обстоен (и обоснован) в някое от следващите ми писания на тази тема;-)