Паметникът “1300 години България” е в историята (1981 – 2017)

July 30th, 2017 @ 21:31

Както Дневник вече писа, паметникът “1300 години България” вече не съществува. В името му имаше “1300 години” но той просъществува само около 36…

Както и Мавзолеят в центъра на София, този (саморушащ се) паметник също и пречеше на мнозина, затова накрая той беше съборен, за скромната сума от 3 милиона лева или там някъде.

Идеи какво да се прави с него (освен да се събори) имаше, дори и шантави и забавни, като тази:

Сред 40-те предложения е пред паметника да застане гигантска катерица, самият паметник да бъде опакован, да бъде заменен от алпинеум с растителност и водопади, или да бъде превърнат в светеща кула, а около него да бъде изградена рампа за наблюдение.
#via

Можеше също така паметникът да се превърне в стена за катерене (с малко кафене на върха му! откъдето туристите да могат да гледат отвисоко и да си правят снимки), и още хиляди други неща — това беше идея на Ани. Имаше и отворени писма и други предложения, но все пак “грозотията” беше съборена и сега на нейно място ще има… нищо, а после ще има уж реставриране на друг (отдавна несъществуващ) паметник-мемориал.

Ура, другари!

“Народ който не пази историята си…” — нататък го знаете. Важното е че няма паметник — няма проблем, или нашият “кмет” и “общински съвет” толкова си може. Да ни е честито.

Знаете ли (навярно знаете) че “Захарна Фабрика” е в руини! А знаете ли че сградата е паметник на културата? Също там бяха и голяма част на архвите на БНТ, но вече ги няма… На мястото на Захарна Фабрика инвеститор ще си строи нещо “модерно” и по-доходно…

“1300 години България” не беше паметник на културата но беше паметник — част от историята ни. Модерната ни история, да, но история. Не го харесваха мнозина, ала е бил построен някога, и преди да се разруши ей-така, не трябваше ли да се помисли, дали не може да се използва с някаква друга цел? Да се промени? Да се запази в различен вид и с различна цел? Защо не? Защото събарянето е най-лесно.

Знаете ли че в центъра на София десетки, не, стотици (!) къщи, паметници на културата, също бяха съборени през последните десетилетия, ей-просто така, за да се вдигнат на тяхно място “модерни” сгради (и молове) от стъкло, бетон и метал.

За какво са ни паметници изобщо? Нека разрушим всичко без дискусия, и да почнем “начисто, отначало”! Да “ковем живота нов”! Всъщност, сещам се за едно твърде близко до нас време в историята, когато една партия искаше да разрушим всичко за да построим всичко наново, уж по-хубаво.

“Народ който не пази (и не помни) историята си…” — нататък го знаете… Колелото на съдбата (някои го наричат “ка“) се върти, а ние повтаряме ли повтаряме… и ще продължим да повтаряме, докато други народи вървят напред.

Защото ние не помним и все “почваме на чисто” — рушим старото и уж почваме новото.

А всъщност се въртим в кръг…

Създавайте!

April 1st, 2017 @ 01:46

Създавайте, рисувайте, мечтайте! :-)

Make a promise to yourself to not spend more time consuming content online than you spend creating it. Pathway to sanity.

Jessica Hische

Защото в наши дни е твърде лесно само да гледаш, четеш, споделяш, лайкваш и ретвитваш…

Една 2016 година си отива със сняг… или почти

December 31st, 2016 @ 13:00

2016 си отива… и то каква година! :-/ Brexit в United Kingdom (?), Trump-president в Щатите (wtf?!), дрънчене с ядрени оръжия и заплахи и други подобни глупости… пък колко талантливи известни хора си отидоха — Дейвид Боуи, пък Джордж Майкъл, че дори и Принцеса Лея (Carrie Fisher) от незабравимите Star Wars IV, V, VI, и тя, точно в края на годината… :-(

(Пък аз май не съм блогвал скоро? But who cares?:-D)

Няколко (почти) случайни снимки от края на годината:


— Ето, имаше и хубави, приятни неща, като играта Samorost 3 например! Прекрасно забавление за цялото семейство поне няколко дни, всеки ден по час или два… (А фигурката беше майсторски изработена от Ани!;-*))


— Майсторът на Последния Снежен Човек (вече на 4 и 3/4!), последните дни на декември 2016.


— А това е Последният Снежен Човек… на 31-ви декември обаче вече го няма, твърде топло беше за него. :-(


— Сладки за Коледа и Нова Година… (Ани, отново!)


— И още сладки: малко zoom към една от любимите ми (и най-забавни)! :-)


— Последни кокичета за 2016, първите през 2017 (скоро)! — снимката е от днес.


— И голяма част от 2016 също и премина в рисуване на “Чудовища и Моркови” (Monsters & Carrots) — това е work in progress, една от последните илюстрации от серията шантави рисунки. :-)

* * * * * *

А аз се уморих да пускам снимки само в моя Twitter (@optimiced). :-) Затова няколко думи тук и също и 5-6 снимки…

Толкова от мен! :-)

Надявам се 2017 да бъде малко по-добра, малко по-подредена, малко по-спокойна, с малко по-малко лудост в световната политика… а също и с малко повече здраве за моето семейство, с повече пътешествия и приключения, повече усмивки, повече нови идеи и възможности, повече положителни промени.

—Michel

Star Wars VII

January 9th, 2016 @ 17:07

Гледахме Star Wars VII на 31.12.2015, на IMAX 3D.

Хем ми хареса филма докато го гледах… хем някак взех да се чудя, дали наистина е толкова добър… или просто изпитах носталгия, докато гледах старите ми любими актьори от една галактика много, много далеч оттук… а също и познатите и непознати космически пейзажи и космически кораби

Сценарият беше доста плосък, почти изцяло прекопиран от Епизод IV и малки парченца V и VI… Режисурата няма да я коментирам, също и актьорската игра — тук може доста да се поспори.

Но факт е, че Disney бързо си направиха първия милиард долара от филма, а не е чудно и да направят и два… Въпросът е, доколко филмът е наистина добър… или просто феновете се радват, че най-после може отново да се срещнем с героите от Star Wars?.. Носталгия?

На мен лично ми се стори, че имаше твърде много нелогичности във филма. После попаднах на тази статия, която се опитва да обясни повечето от тях… И все пак, не, не съм сигурен.

Може би Епизод VIII и IX ще са по-добри, не знам. Дотогава ще се опитвам да не мисля повече по въпроса…

May the Force be with you! :-)

Заета мама, зает татко…

November 18th, 2015 @ 13:55

Попаднах на това стихче съвсем случайно… И много ми хареса:

“Заета мама”

Ръцете ми заети бяха през деня,
Не можех да играя или да ти почета.
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите ти, сготвих, после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях,
и каза: “Мамо, виж каква шега!”
Аз рекох: “Синко, чакай, не сега!”

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася —
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е, годините летят, и изведнъж…
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни,
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта —
това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя…

…онези нещица, които искаше ми ти с:
“Мамо, моля!”

Заета мама, зает татко… Работим, тичаме насам-натам, вършим хиляди неща… И често нямаме (достатъчно) време за синовете и дъщерите ни, а те растат толкоз бързо!

Истината е, че времето лети, лети ужасно бързо, и е важно да намираме миг или два за децата ни, за техните въпрос и игри, за техните шеги… дори и когато сме твърде заети. Защото всеки миг идва и отминава, и не можем да се върнем, ако го пропуснем.

Да върнем улиците на хората? Възможно ли е?

August 30th, 2015 @ 12:45

“Тези родители бяха категорични, че не бива ние да приучаваме децата си към нарастващия и опасен трафик. Точно обратното — движението по пътищата трябва да бъде пригодено към способностите и нуждите на децата ни, за да е безопасно за тях да играят навън. Това беше много важен аргумент и тази група беше много влиятелна. Мнозинството от хората се вслуша в мотивите им и застана зад тях”, разказва Том Ходефрой, един от свидетелите на тази голяма промяна през 70-те години на миналия век, архитект по образование, специалист по устойчив транспорт и старши съветник в Холандското велосипедно общество (Dutch Cycling Embassy) — публично-частна мрежа, която работи в сферата на градското планиране и мобилността.
— via dnevnik.bg

“Не бива ние да приучаваме децата си към нарастващия и опасен трафик. Точно обратното — движението по пътищата трябва да бъде пригодено към способностите и нуждите на децата ни!” Толкова простичко, нали?

И още:

“Вие имате правото да поискате град на хората, а не на колите. Хората са мнозинството на улицата и са на първо място.”

Град на хората, на не автомобилите.

Улици за хората. Улици безопасни за хората. Улици, на които да могат да играят деца, да се кара колело и скейт. Улици за разходки и игра. Улици за пешеходци и колоездачи. Улици за майки с деца и бебешки колички. Улици за всички, велоалеи навсякъде, пешеходни пътеки, широки равни тротоари.

Автомобилите? със стриктни ограничения в града — център, свободен от автомобили и отворен само за пешеходците; забрана за паркиране по тротоарите; ограничение на скоростта по малките улици до 30 km/h и високи глоби; дни в града, почти изцяло свободни от автомобилен трафик.

Jaywalking” се казва за хората, които пресичат улиците навсякъде и не се съобразяват с автомобилите. А всъщност, би било толкова хубаво, ако можеха автомобилите да се съобразяват с хората, а не ние с тях. Ако и холандците го могат, защо не и ние?

А Н Т И П Е Д А Г О Г И Ч Н О

August 7th, 2015 @ 22:23

ДЕЦА, ДЕЦА,
НЕ СПЕТЕ!
ИНАЧЕ ЩЕ ПОРАСТЕТЕ.
ЩЕ СТАНЕТЕ ГОЛЕМИ И НАМРЪЩЕНИ.
А НЯМА ВРЪЩАНЕ.
А НЯМА ВРЪЩАНЕ…

—Стефан Цанев (из “Измислици за деца”, том 7, съчинения в 12 тома)

Прекрасната ми дъщеря (вече на 3 и половина години) отказва да спи през деня през последните няколко месеца, а вечер се опитва да заспи колкото се може по-късно. Може би затова (“ще станете намръщени”), може би затова… :)

(via @molif)

Защо не можем да четем?

June 28th, 2015 @ 12:31

Много интересна статия, на която попаднах неотдавна:

Why can’t we read anymore?

The reasons for that low number are, I guess, the same as your reasons for reading fewer books than you think you should have read last year: I’ve been finding it harder and harder to concentrate on words, sentences, paragraphs. Let alone chapters. Chapters often have page after page of paragraphs. It just seems such an awful lot of words to concentrate on, on their own, without something else happening. And once you’ve finished one chapter, you have to get through another one. And usually a whole bunch more, before you can say finished, and get to the next. The next book. The next thing. The next possibility. Next next next.

Текстът е малко дългичък, но опитайте да го прочетете… без да се разсейвате! ;-) Струва си.

P.S. Последните две супер-дълги книги, които прочетох неотдавна на хартия, са The Name of the Wind и The Wise Man’s Fear на Patrick Rothfuss. Сега чакам третата книга от трилогията. :)

Joe Cocker…

December 23rd, 2014 @ 17:08

…си отиде. (Un)forgiven.

Последният му албум е от преди няколко години само, “Hard Knocks”, и имаше доста силни песни в него — на почти 70 гласът му беше все още невероятен. Но, разбира се, Джо ще остане запомнен с “You’re So Beautiful…” и “Unchain My Heart“. :-)

R.I.P., Joe! Ти мина през трудни периоди, но донесе толкова много топлина с музиката си в нашия все по-изстиващ свят…

“I live, I burn with life…”

October 7th, 2014 @ 11:25

Conan the Cimmerian (quote from the book Queen of the Black Coast)

“I live, I burn with life, I love, I slay, and I am content.”

—Conan the Cimmerian, “Queen of the Black Coast” (1934)

Много ми хареса този цитат на Конан Варварина, тоест, на Робърт Хауърд. ;-)


[ optimiced.com е виртуалният дом на Мишел, уеб/графичен дизайнер от слънчева прашна София | powered by WP & DreamHost | also available in English ]

0.622 / 27 / 24.5