Днес при Ани излезе епизод #3 на Петъчния Заек. Тази седмица, Заекът се страхува от… четене! :-)
И се присетих, как четях “ТО” навремето и се плаших и аз! :) (А като споменахме “четене” и “Стивън Кинг”, ето как съм си представял понякога картинката… ти си четеш спокойно, а тъмната ти половина…! или пък ето така…)
Но не за страшни книги ще пиша сега, а и понеже не съм толкова плашлив като заека, изведнъж нещо ми се дочетоха книжки… Представих си…
…Студен зимен следобед. Навън грее слънце… или не, по-добре да е мъгливо, небето е надвиснало със сняг. И така, мъгливо, студено навън, но камината в стаята е добре разпалена, дървата пращят, а огънят разнася игриви, колебливи отблясъци и сенки по стените.
Близо до камината, малка масичка. На нея стои чаша горещо кафе с ром, мляко и кафява захар; от чашата се издига пара, защото кафето току-що е направено. На масата има няколко книжки. В някое ъгълче може да лежи и една стара лула с дълъг мундщук, до нея кесийка с ароматен тютюн (примерно, с аромат на ванилия и череша). До масичката, удобно кресло. А ти си седиш в креслото, с интересна книжка в ръка, и си четеш. Забравил си за мъглата и студа навън, огънят те топли приятно, отпиваш от кафето, и си се пренесъл в някакъв друг свят…
В този свят се случват какви ли не неща. Той е изпълнен с приключения и пътешествия. Може би нещо страшно сега се случва в книгата? Може би нещо забавно? Може би героите пътуват в книжката, и са също така изплашени, както Петъчният заек днес? ;-)
Важното е, че ей-сега ще разбереш, но в уюта на дома си. Ще разлистваш страница подир страница и ще потъваш все по-дълбоко в Историята, която разказвачът ти разказва… докато навън е все така студено, и може би вали сняг, и мъглите на града пълзят бавно и към твоята къща…
Но ти не се боиш. Защото камината е гореща, защото лампите уютно осветяват дома ти, и има свещи на масата. И ти си четеш, и четеш, и четеш… И ти е хем уютно, хем малко страшничко на моменти. И накрая, когато следобедът малко по малко се превърне във вечер, оставяш книгите настрана, и излизате с любимия човек на разходка из града, покрит със сняг.
Ето така си го представям… Преведох ви от Friday Bunny и Стивън Книг та чак дотук… надявам се, не ви е било твърде скучно пътешествието. :)
Някой ден бих искал да живея в къща, наистина, а в нея да има камина, а до камината да има уютно кресло и… Е, нататък ви го разказах… Има и още, разбира се, но нека не казвам всичко…
