Първи януари 2021: кокичета и пролет

January 1st, 2021 @ 11:39

Ето че и новата 2021 година започна… Навън е пролет, а дори видяхме и кокичета докато се разхождахме с Ани навън тази сутрин. :-)

Кокичета и пролет насред зимата на 2020/2021. (Pixel 4)
Първи януари 2021: кокичета и пролет. (Google Pixel 4)

Най-после! 2021! — както и Matthew Inman беше туитнал преди няколко часа… [mirror copy of The Oatmeal’s 2020/2021 comic strip]

Because I’m kinda too tired of 2020’s sh*t… Дано 2021 е по-добра.

Две есенни снимки с Pixel 4 (или: “Довиждане, Lumia 830”)

December 13th, 2020 @ 12:19

Скоро не съм писал в блога, нито съм пускал нови снимки… Следват 2-3 реда размисли на тема “телефони които снимат”.

* * *

Прекарах дълги години с Nokia Lumia 830 (операционна система: Windows Phone 8.1). Lumia 830 снима прекрасно! Особено много ми харесва рисунъкът в дефокуса (a.k.a. bokeh, когато се снима много отблизо и в макро режим). Ето два примера с Lumia 830:

Мини-рози в един горещ летен следобед.
Roses in the hot summer afternoon… — 500px. (Nokia Lumia 830)

Мъничко вълшебно горско кралство.
Little Magical Forest Kingdom — 500px. (Nokia Lumia 830)

Carl Zeiss оптика! И макар лещата да е ужасно малка, “рисунъкът” на светлината е много красив. (Разбира се, когато се снимат портрети и снимки от по-голяма дистанция, нещата стават много по-обикновени. Това са ограниченията на твърде малкия обектив.)

Но хардуерът и софтуерът на Lumia 830 се умориха, това е модел на 5+ години. И дойде времето за нещо ново

Google Pixel 4 (операционна система: Google Android 11). Оптиката на Pixel 4 също много ми харесва! Ето и две снимки за пример с Pixel 4:

Залезът на слънцето
Залезът на слънцето през есенни листа. (Google Pixel 4)

Гъбки
Гъбки на дървото. (Google Pixel 4)

В допълнение към оптиката на Pixel 4 (която може да се сравни с тази на Lumia 830), има и доста могъщ AI софтуер, който е способен да подобри динамиката на снимките (примерно, shadows and highlights могат да бъдат еднакво добре балансирани в един “труден” кадър), може да прави потрети (изважда на преден план обекта на снимката и прави опит да “размаже” софтуерно фона), може да снима нощно небе със звезди, и още и още… Но за това ще пиша може би някой друг път… :-)

Update @ 14:01: А Lumia 830 си го биваше и да снима срещу светлината… :-) Ето пример, камерата на Lumia 830 + LazyLens app:

Simona and her bicycle
Симона и първото й колело. (Nokia Lumia 830, 2015/Jun/06)

84 Charing Cross Road (1987) — мини-ревю

December 6th, 2020 @ 18:12

84 Charing Cross Road (1987) — много хубав филм. Гледах го с Ани по препоръката на Иван. Прекрасен филм за библиофили! :-)

Анн Банкрофт и сър Антъни Хопкинс! Не са много актьорите, които могат да направят един филм добър и интересен, въпреки липсата на екшън, но тези двамата успяха.

(Това, че няма екшън, не е непременно недостатък — филмът е чудесен, така, както си е направен в супер-камерен формат. Историята помни и други такива примери — например, 12 Angry Men (1957). В “12 разгневени мъже” действието се развива в една стая, и, въпреки това, не помня да съм гледал по-напрягащ и динамичен филм от този! Също горещо препоръчвам — всъщност, дори повече от 84 Charing Cross Road. 84 Charing Cross Road е добър, но по-скоро нишов филм, докато 12 Angry Men е за много по-широка аудитория.)

“Нещото”

August 21st, 2020 @ 18:52

Дъщеря ми написа мини-разказ:

Нещото

Имало едно време едно нещо. То било много нещесто. И затова отишло в град Нещест. Нещото било порода “Нещото”!

-край

#SavePirin (2018 edition)

January 15th, 2018 @ 00:17

Протестът за да спасим Пирин беше доста голям (този на 11/01/2018), по моя оценка — над 5’000 (!) в този #SavePirin което доближава мащаба на #ДАНСwithme (помните ли? 2013-2014?)…

Иначе същите глупости — граждани срещу мафията, мафията пък си има държава и си прави каквото си иска — а те гражданите, общо-взето 5 или 10 хиляди души, може да се преброим с лекота дето се вика… (е имаше и протести в други градове — 1’000 човека и в Пловдив на същата дата!) …ама хиляда или десет хиляди “пролет не прави” така че за съдбата на парк Пирин съм песимист по-скоро… :-/

И тъй…

Паметникът “1300 години България” е в историята (1981 – 2017)

July 30th, 2017 @ 21:31

Както Дневник вече писа, паметникът “1300 години България” вече не съществува. В името му имаше “1300 години” но той просъществува само около 36…

Както и Мавзолеят в центъра на София, този (саморушащ се) паметник също и пречеше на мнозина, затова накрая той беше съборен, за скромната сума от 3 милиона лева или там някъде.

Идеи какво да се прави с него (освен да се събори) имаше, дори и шантави и забавни, като тази:

Сред 40-те предложения е пред паметника да застане гигантска катерица, самият паметник да бъде опакован, да бъде заменен от алпинеум с растителност и водопади, или да бъде превърнат в светеща кула, а около него да бъде изградена рампа за наблюдение.
#via

Можеше също така паметникът да се превърне в стена за катерене (с малко кафене на върха му! откъдето туристите да могат да гледат отвисоко и да си правят снимки), и още хиляди други неща — това беше идея на Ани. Имаше и отворени писма и други предложения, но все пак “грозотията” беше съборена и сега на нейно място ще има… нищо, а после ще има уж реставриране на друг (отдавна несъществуващ) паметник-мемориал.

Ура, другари!

“Народ който не пази историята си…” — нататък го знаете. Важното е че няма паметник — няма проблем, или нашият “кмет” и “общински съвет” толкова си може. Да ни е честито.

Знаете ли (навярно знаете) че “Захарна Фабрика” е в руини! А знаете ли че сградата е паметник на културата? Също там бяха и голяма част на архвите на БНТ, но вече ги няма… На мястото на Захарна Фабрика инвеститор ще си строи нещо “модерно” и по-доходно…

“1300 години България” не беше паметник на културата но беше паметник — част от историята ни. Модерната ни история, да, но история. Не го харесваха мнозина, ала е бил построен някога, и преди да се разруши ей-така, не трябваше ли да се помисли, дали не може да се използва с някаква друга цел? Да се промени? Да се запази в различен вид и с различна цел? Защо не? Защото събарянето е най-лесно.

Знаете ли че в центъра на София десетки, не, стотици (!) къщи, паметници на културата, също бяха съборени през последните десетилетия, ей-просто така, за да се вдигнат на тяхно място “модерни” сгради (и молове) от стъкло, бетон и метал.

За какво са ни паметници изобщо? Нека разрушим всичко без дискусия, и да почнем “начисто, отначало”! Да “ковем живота нов”! Всъщност, сещам се за едно твърде близко до нас време в историята, когато една партия искаше да разрушим всичко за да построим всичко наново, уж по-хубаво.

“Народ който не пази (и не помни) историята си…” — нататък го знаете… Колелото на съдбата (някои го наричат “ка“) се върти, а ние повтаряме ли повтаряме… и ще продължим да повтаряме, докато други народи вървят напред.

Защото ние не помним и все “почваме на чисто” — рушим старото и уж почваме новото.

А всъщност се въртим в кръг…

Създавайте!

April 1st, 2017 @ 01:46

Създавайте, рисувайте, мечтайте! :-)

Make a promise to yourself to not spend more time consuming content online than you spend creating it. Pathway to sanity.

Jessica Hische

Защото в наши дни е твърде лесно само да гледаш, четеш, споделяш, лайкваш и ретвитваш…

Една 2016 година си отива със сняг… или почти

December 31st, 2016 @ 13:00

2016 си отива… и то каква година! :-/ Brexit в United Kingdom (?), Trump-president в Щатите (wtf?!), дрънчене с ядрени оръжия и заплахи и други подобни глупости… пък колко талантливи известни хора си отидоха — Дейвид Боуи, пък Джордж Майкъл, че дори и Принцеса Лея (Carrie Fisher) от незабравимите Star Wars IV, V, VI, и тя, точно в края на годината… :-(

(Пък аз май не съм блогвал скоро? But who cares?:-D)

Няколко (почти) случайни снимки от края на годината:


— Ето, имаше и хубави, приятни неща, като играта Samorost 3 например! Прекрасно забавление за цялото семейство поне няколко дни, всеки ден по час или два… (А фигурката беше майсторски изработена от Ани!;-*))


— Майсторът на Последния Снежен Човек (вече на 4 и 3/4!), последните дни на декември 2016.


— А това е Последният Снежен Човек… на 31-ви декември обаче вече го няма, твърде топло беше за него. :-(


— Сладки за Коледа и Нова Година… (Ани, отново!)


— И още сладки: малко zoom към една от любимите ми (и най-забавни)! :-)


— Последни кокичета за 2016, първите през 2017 (скоро)! — снимката е от днес.


— И голяма част от 2016 също и премина в рисуване на “Чудовища и Моркови” (Monsters & Carrots) — това е work in progress, една от последните илюстрации от серията шантави рисунки. :-)

* * * * * *

А аз се уморих да пускам снимки само в моя Twitter (@optimiced). :-) Затова няколко думи тук и също и 5-6 снимки…

Толкова от мен! :-)

Надявам се 2017 да бъде малко по-добра, малко по-подредена, малко по-спокойна, с малко по-малко лудост в световната политика… а също и с малко повече здраве за моето семейство, с повече пътешествия и приключения, повече усмивки, повече нови идеи и възможности, повече положителни промени.

—Michel

Star Wars VII

January 9th, 2016 @ 17:07

Гледахме Star Wars VII на 31.12.2015, на IMAX 3D.

Хем ми хареса филма докато го гледах… хем някак взех да се чудя, дали наистина е толкова добър… или просто изпитах носталгия, докато гледах старите ми любими актьори от една галактика много, много далеч оттук… а също и познатите и непознати космически пейзажи и космически кораби

Сценарият беше доста плосък, почти изцяло прекопиран от Епизод IV и малки парченца V и VI… Режисурата няма да я коментирам, също и актьорската игра — тук може доста да се поспори.

Но факт е, че Disney бързо си направиха първия милиард долара от филма, а не е чудно и да направят и два… Въпросът е, доколко филмът е наистина добър… или просто феновете се радват, че най-после може отново да се срещнем с героите от Star Wars?.. Носталгия?

На мен лично ми се стори, че имаше твърде много нелогичности във филма. После попаднах на тази статия, която се опитва да обясни повечето от тях… И все пак, не, не съм сигурен.

Може би Епизод VIII и IX ще са по-добри, не знам. Дотогава ще се опитвам да не мисля повече по въпроса…

May the Force be with you! :-)

Заета мама, зает татко…

November 18th, 2015 @ 13:55

Попаднах на това стихче съвсем случайно… И много ми хареса:

“Заета мама”

Ръцете ми заети бяха през деня,
Не можех да играя или да ти почета.
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите ти, сготвих, после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях,
и каза: “Мамо, виж каква шега!”
Аз рекох: “Синко, чакай, не сега!”

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася —
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е, годините летят, и изведнъж…
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни,
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта —
това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя…

…онези нещица, които искаше ми ти с:
“Мамо, моля!”

Заета мама, зает татко… Работим, тичаме насам-натам, вършим хиляди неща… И често нямаме (достатъчно) време за синовете и дъщерите ни, а те растат толкоз бързо!

Истината е, че времето лети, лети ужасно бързо, и е важно да намираме миг или два за децата ни, за техните въпрос и игри, за техните шеги… дори и когато сме твърде заети. Защото всеки миг идва и отминава, и не можем да се върнем, ако го пропуснем.


[ optimiced.com е виртуалният дом на Мишел, уеб/графичен дизайнер от слънчева прашна София | powered by WP & DreamHost | also available in English ]

0.973 / 25 / 18