Star Wars VII

January 9th, 2016 @ 17:07

Гледахме Star Wars VII на 31.12.2015, на IMAX 3D.

Хем ми хареса филма докато го гледах… хем някак взех да се чудя, дали наистина е толкова добър… или просто изпитах носталгия, докато гледах старите ми любими актьори от една галактика много, много далеч оттук… а също и познатите и непознати космически пейзажи и космически кораби

Сценарият беше доста плосък, почти изцяло прекопиран от Епизод IV и малки парченца V и VI… Режисурата няма да я коментирам, също и актьорската игра — тук може доста да се поспори.

Но факт е, че Disney бързо си направиха първия милиард долара от филма, а не е чудно и да направят и два… Въпросът е, доколко филмът е наистина добър… или просто феновете се радват, че най-после може отново да се срещнем с героите от Star Wars?.. Носталгия?

На мен лично ми се стори, че имаше твърде много нелогичности във филма. После попаднах на тази статия, която се опитва да обясни повечето от тях… И все пак, не, не съм сигурен.

Може би Епизод VIII и IX ще са по-добри, не знам. Дотогава ще се опитвам да не мисля повече по въпроса…

May the Force be with you! :-)

Заета мама, зает татко…

November 18th, 2015 @ 13:55

Попаднах на това стихче съвсем случайно… И много ми хареса:

“Заета мама”

Ръцете ми заети бяха през деня,
Не можех да играя или да ти почета.
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите ти, сготвих, после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях,
и каза: “Мамо, виж каква шега!”
Аз рекох: “Синко, чакай, не сега!”

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася —
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е, годините летят, и изведнъж…
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни,
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта —
това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя…

…онези нещица, които искаше ми ти с:
“Мамо, моля!”

Заета мама, зает татко… Работим, тичаме насам-натам, вършим хиляди неща… И често нямаме (достатъчно) време за синовете и дъщерите ни, а те растат толкоз бързо!

Истината е, че времето лети, лети ужасно бързо, и е важно да намираме миг или два за децата ни, за техните въпрос и игри, за техните шеги… дори и когато сме твърде заети. Защото всеки миг идва и отминава, и не можем да се върнем, ако го пропуснем.

Да върнем улиците на хората? Възможно ли е?

August 30th, 2015 @ 12:45

“Тези родители бяха категорични, че не бива ние да приучаваме децата си към нарастващия и опасен трафик. Точно обратното — движението по пътищата трябва да бъде пригодено към способностите и нуждите на децата ни, за да е безопасно за тях да играят навън. Това беше много важен аргумент и тази група беше много влиятелна. Мнозинството от хората се вслуша в мотивите им и застана зад тях”, разказва Том Ходефрой, един от свидетелите на тази голяма промяна през 70-те години на миналия век, архитект по образование, специалист по устойчив транспорт и старши съветник в Холандското велосипедно общество (Dutch Cycling Embassy) — публично-частна мрежа, която работи в сферата на градското планиране и мобилността.
— via dnevnik.bg

“Не бива ние да приучаваме децата си към нарастващия и опасен трафик. Точно обратното — движението по пътищата трябва да бъде пригодено към способностите и нуждите на децата ни!” Толкова простичко, нали?

И още:

“Вие имате правото да поискате град на хората, а не на колите. Хората са мнозинството на улицата и са на първо място.”

Град на хората, на не автомобилите.

Улици за хората. Улици безопасни за хората. Улици, на които да могат да играят деца, да се кара колело и скейт. Улици за разходки и игра. Улици за пешеходци и колоездачи. Улици за майки с деца и бебешки колички. Улици за всички, велоалеи навсякъде, пешеходни пътеки, широки равни тротоари.

Автомобилите? със стриктни ограничения в града — център, свободен от автомобили и отворен само за пешеходците; забрана за паркиране по тротоарите; ограничение на скоростта по малките улици до 30 km/h и високи глоби; дни в града, почти изцяло свободни от автомобилен трафик.

Jaywalking” се казва за хората, които пресичат улиците навсякъде и не се съобразяват с автомобилите. А всъщност, би било толкова хубаво, ако можеха автомобилите да се съобразяват с хората, а не ние с тях. Ако и холандците го могат, защо не и ние?

А Н Т И П Е Д А Г О Г И Ч Н О

August 7th, 2015 @ 22:23

ДЕЦА, ДЕЦА,
НЕ СПЕТЕ!
ИНАЧЕ ЩЕ ПОРАСТЕТЕ.
ЩЕ СТАНЕТЕ ГОЛЕМИ И НАМРЪЩЕНИ.
А НЯМА ВРЪЩАНЕ.
А НЯМА ВРЪЩАНЕ…

—Стефан Цанев (из “Измислици за деца”, том 7, съчинения в 12 тома)

Прекрасната ми дъщеря (вече на 3 и половина години) отказва да спи през деня през последните няколко месеца, а вечер се опитва да заспи колкото се може по-късно. Може би затова (“ще станете намръщени”), може би затова… :)

(via @molif)

Защо не можем да четем?

June 28th, 2015 @ 12:31

Много интересна статия, на която попаднах неотдавна:

Why can’t we read anymore?

The reasons for that low number are, I guess, the same as your reasons for reading fewer books than you think you should have read last year: I’ve been finding it harder and harder to concentrate on words, sentences, paragraphs. Let alone chapters. Chapters often have page after page of paragraphs. It just seems such an awful lot of words to concentrate on, on their own, without something else happening. And once you’ve finished one chapter, you have to get through another one. And usually a whole bunch more, before you can say finished, and get to the next. The next book. The next thing. The next possibility. Next next next.

Текстът е малко дългичък, но опитайте да го прочетете… без да се разсейвате! ;-) Струва си.

P.S. Последните две супер-дълги книги, които прочетох неотдавна на хартия, са The Name of the Wind и The Wise Man’s Fear на Patrick Rothfuss. Сега чакам третата книга от трилогията. :)

Joe Cocker…

December 23rd, 2014 @ 17:08

…си отиде. (Un)forgiven.

Последният му албум е от преди няколко години само, “Hard Knocks”, и имаше доста силни песни в него — на почти 70 гласът му беше все още невероятен. Но, разбира се, Джо ще остане запомнен с “You’re So Beautiful…” и “Unchain My Heart“. :-)

R.I.P., Joe! Ти мина през трудни периоди, но донесе толкова много топлина с музиката си в нашия все по-изстиващ свят…

“I live, I burn with life…”

October 7th, 2014 @ 11:25

Conan the Cimmerian (quote from the book Queen of the Black Coast)

“I live, I burn with life, I love, I slay, and I am content.”

—Conan the Cimmerian, “Queen of the Black Coast” (1934)

Много ми хареса този цитат на Конан Варварина, тоест, на Робърт Хауърд. ;-)

24 юли 2014, #ДАНСwithme 401: #ОСТАВКА

July 24th, 2014 @ 12:52

24 юли 2014, точно на 401-вия ден от непрекъснатите #ДАНСwithme протести, “премиерът” Пламен Орешарски подаде му подадоха #ОСТАВКА-та.

400 изгубени дни за България.

ПарламEND, #ДАНСwithme, #ОСТАВКА, #occpuySU, #occupy272, #миренпротест, #БАНКwithme, #идвайте...
Това го намерих в мазето онзи ден… Плакат от първите дни на протестите срещу #КОЙ и марионетките, скрили се зад щитовете на жандармерията и полицията и претруващи се, че “управляват” в Парламента, а всъщност подчинени на #КОЙ и на мафията… ПарламEND. Кратко и ясно.

* * *

Всъщност, “премиерът” подаде оставка вчера, 23-ти юли, точно една година след Нощта на Белия автобус, когато хиляди полицаи и жандармеристи биха невинни граждани пред парламента, за да могат 240-те мафиоти да се приберат по къщите необезпокоявани… и да продължат да ни ограбват и през следващите 365 дни.

А днес циркът, наречен “парламент” я прие. Малко е закъсняла тази оставка — с повече от година, и не, не се радвам особено… Необходима стъпка е, да, безспорно! Да, също и малка победа за гражданското общество и крехката ни демокрация… Но е ужасно закъсняла.

Преди време “царят” обеща да ни “оправи” за 800 дни. Не мислех тогава, че може да стане по-зле… а ето че г-н Заден Изход, нашият “премиер”, марионетката, подчинена на олигарси и мафиоти, ни опроверга само за 400 дни — наполовина от времето, което беше необходимо на “царя-спасител”…

Ще запомним “премиера” с неговото публично неприсъствие. С металните огради и камионите на жандармерията, с които се огради от “любовта на народа”. С десетките хиляди полицаи, окупирали центъра на столицата в продължение на 400 дни. С медиите-“бухалки” на Пеевски. С огромните заеми, които взимаше и харчеше с лека ръка, с цел да заблуди обществото, че произвежда “реформи”. С “ниската цена на тока”, която сега всички ще плащаме, за да не фалира енергетиката ни. С незаконния “Южен Поток”, донесъл ни само нови заеми и също и санкции от Европейската Комисия — проект, изцяло задействан и прокаран чрез руската енергийна мафия, с помощта на “тройната коалиция” БСП+ДПС+АТАКА. С обещанията му за ново АЕЦ “Белене” и нови многомилиардни “инвестиции”. С неговата ехидна, подигравателна усмивка, “протестирайте си! аз си имам мисия и докато не я свърша, ще държа властта на всяка цена!”…

Ще го запомним с металните огради, и с това че никога така и не призна публично, #КОЙ предложи Пеевски за шеф на ДАНС.

Един човек без достойнство, без собствено мнение, и без и грам самоуважение. Дано си е струвал, “г-н Премиер”, целия тоя цирк, който направихте, цялата тая жандармерия, която ви пазеше, и всичките онези пари, които откраднахте и помогнахте да бъдат откраднати от “правилните хора” от обкръжението ви и от подкрепящите ви олигарси, застанали зад гърба ви в сенките… докато бяхте на власт.

Ще ви запомним. Дано. За да не повтаряме старите грешки пак и пак…

* * *

А наесен, живот и здраве, на нови парламентарни избори. И дано не сме забравили дотогава… за да има макар и мъничък шанс България да се съживи след “управлението” ви…

След 400 дни протести, Сагата приключи. Следва ново начало… и Нова Надежда. Може би…

#ДАНСwithme #366 (#1Y) – една изгубена година…

June 14th, 2014 @ 12:15

Не мога да повярвам, че измина една година.

ЕДНА. ГОДИНА. Цялата пропиляна!

Една година свинщини! То не беше избирането на Пеевски за шеф на ДАНС (за един ден)… то не бяха загражденията и хилядите полицаи около парламента, жандармерията и палките и щитовете и бронираните коли… то не беше Нощта на Белия Автобус, битите граждани, барикадите…

…то не беше “освобождаването на българите от страха” (пак основно с палки и щитове, а също и чрез манипулиращи медии, собственост на мафията)… то не беше “понижаването на цената на тока” (почти довело днес до фалит НЕК и енергийните дружества)… то не беше “строим Южен Поток!” “не, не строим Южен Поток!” “не, все пак строим!” и започналата наказателна процедура срещу България от страна на Европейската Комисия…

…то не бяха приказките за “интернет лумпените”, “соросоидите”, “(платените) протестъри”… “рестартирането” на АЕЦ БелеНЕ… заплахите на Волен за саморазправа с гражданите и журналистите… то не беше международната изолация на България и редовното изнизване на г-н Олигарски от всякакви задни изходи и входове… то не беше замиращата ни икономика и пониженият ни днес кредитен рейтинг…

…то не бяха битите студенти и граждани, когато студентите и те се събудиха и блокираха университетите си… то не бяха десетките хиляди хора по “Цариградско шосе”, скандиращи “ОСТАВКА!” и “Мафия!”… и балоните с надпис “ОСТАВКА!” и “#МиренПротест”, и “#ignoreVolen”…

…децата, възрастните, колелата и скейтовете… полицията в жегите, на която оставяхме бутилки с минерална вода… срещите с приятели… милиардите заеми на правителството, за да “оцелее” още малко… надеждата в очите ни… видеото “на живо” с Иво Божков от мястото на почти всеки протест… скъсаните от дългото ходене маратонки и обувки… уговорките “довечера в 6:30 на обичайното място, нали?”… “ще подадат ли оставка?”… “още малко, още само един ден, седмица, месец протести… я, станали една година днес протестите!”…

Помните ли? Аз помня.

Време е да сложим точка! Пак на мирен протест довечера? Да! 18:00, площад “ОСТАВКА” в София! :-)

#ДАНСwithme #1

Първият протест #ДАНСwithme, пред парламента.

(Снимките са от 14-ти юни 2013. А пък един от най-младите участници в протестите… вече проходи и проговори за тази една година!

@SimonaSax, поредният #ДАНСwithme протест, юли 2014.

Как лети времето само…:-)

От доста време вече не съм ходил на #ДАНСwithme. Силите ми свършиха в един момент, може би след около 4-5 месеца почти непрекъснати протести и разходки по жълтите павета, някъде в началото на зимата на 2013. Но довечера ако съм на протеста, ще се радвам да се видя със стари приятели там. Ние, гражданите, надали ще променим нещо. Ние вече направихме достатъчно — променихме себе си, усетихме нови надежди. Видяхме, че ни има! Да, някои от нас ще заминат а други ще “емигрират навътре в себе си”, но това е цената да не помним миналото си, историята, и от 1989 година та до днес, да се въртим безпомощно в кръг…

Това правителство е ясно, че ще падне, рано или късно — и то, по-скоро рано. Тъжното е, че ще остави само разруха след себе си. Можеше да градим една година. Вместо това отново… оцелявахме. :-(

Довечера в 18:30, обичайното място, нали? :-)

#ДАНСwithme
#идвайте!
#миренпротест
#КОЙ?
#occupySU
#ОСТАВКА
#ДАНСnomore

P.S. Сега видях и че Йовко е писал

Децата са подарък…

June 7th, 2014 @ 19:15

Много хубаво е писал човекът…

Dads. Do your faces light up when you first see your child in the morning or when you come home from work? Do you not understand that a child’s entire sense of value can revolve around what they see in your face when you first see them?

~ http://www.danoah.com/2010/09/you-just-broke-your-child.html/

(…и малко дългичко, но си струва четенето)


[ optimiced.com е виртуалният дом на Мишел, уеб/графичен дизайнер от слънчева прашна София | powered by WP & DreamHost | also available in English ]

0.679 / 35 / 19